| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| кланица - мн. кланици, ж. 1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици. 2. Прен... |
| кланям се - кланяш се, несв. 1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета. 2. На какво. Почитам; прекланям се пред б... |
| клапа - мн. клапи, ж. 1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира премина... |
| клапан - мн. клапани, (два) клапана, м. Спец. В техниката — клапа (в 1 знач.). Предпазен клапан. |
| кларнет - мн. кларнети, (два) кларнета, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет. |
| клас - класът, класа, мн. класове, (два) класа, м. 1. Група от предмети или явления със сходни белези. Клас насекоми. Клас звезди. Класов... |
| класа - мн. класи, ж. 1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа кла... |
| класен - класна, класно, мн. класни, прил. Който се отнася до класг (във 2 знач.). Класна стая. Класно занятие. • Класен ръководител/класна... |
| класик - мн. класици, м. Общопризнат деец на науката, литературата или изкуството, създал произведения с непреходна стойност. Класик на бъл... |
| класика - само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера. |
| класирам - класираш, несв. и св.; кого/какво. Разпределям участници в конкурс, състезание и др. според постиженията им до определен брой степ... |
| класификация - мн. класификации, ж. 1. Само ед. Класифициране. 2. Система от признаци за класифициране. // прил. класификационен, класификационна... |
| класифицирам - класифицираш, несв. и св.; кого/ какво. Разпределям предмети, явления или понятия по класове, родове, разреди и др. Класифицирам ... |
| класицизъм - само ед. Направление в литературата и изкуството през периода XVII — XIX в., което се характеризира с подражаване на античните обр... |
| класически - класическа, класическо, мн. класически, прил. 1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има об... |
| класов - класова, класово, мн. класови, прил. 1. Който се отнася до класа (в 1 знач.). 2. Който се отнася до клас3 (в 1 знач.). Класов приз... |
| класовиден - класовидна, класовидно, мн. класовидни, прил. Който наподобява формата на клас (в 1 знач.). |
| класьор - мн. класьори, (два) класьора, м. 1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове. 2. Канц... |
| клася - класиш, мин. св. класих, мин. прич. класил, несв. За някои растения — образувам клас. Житата вече класят. |
| клатушвам - клатушваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам. — клатушвам се/клатушна се. Люшвам се един път насам-натам. |
| клатушкам - клатушкаш, несв. Разг. Клатя. — клатушкам се. Клатя се. |
| клатушна - клатушнеш, мин. св. клатушнах, мин. прич. клатушнал, св. — вж. клатушвам. |
| клатя - клатиш, мин. св. клатих, мин. прич. клатил, несв.; кого/ какво. Люшкам насам-натам около една опорна точка. Клатя дърво. Клатя гла... |
| клауза - мн. клаузи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза. |
| клаустрофобия - само ед. Спец. В медицината — болезнен страх от затворено, тясно пространство. |
| клевета - мн. клевети, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си. |
| клеветник - мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите. |
| клеветница - мн. клеветници, ж. Жена клеветник. |
| клеветнически - клеветническа, клеветническо, мн. клеветнически, прил. 1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер. 2. Ко... |
| клеветя - клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети. |
| клей - клеят, клея, мн. клейове, (два) клея, м. 1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняване... |
| клеймо - мн. клейма, ср. 1. Истор. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник. 2. Позор, петно върху името на някого... |
| клек - клекът, клека, мн. клекове, (два) клека, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята. |
| клекна - клекнеш, мин. св. клекнах, мин. прич. клекнал, св. — вж. клякам. |
| клема - мн. клеми, ж. 1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига. 2. Входно или изходно приспособление на електрич... |
| клен - кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инст... |
| клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к... |
| клепач - мн. клепачи, (два) клепача, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва. |
| клепвам - клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши. |
| клепка - мн. клепки, ж. Разг. 1. Клепач. 2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки. |