буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
недалеч - нареч. — вж. недалеко. |
недалече - нареч. — вж. недалеко. |
недалечен - недалечна, недалечно, мн. недалечни, прил. 1. Който е разположен на близко разстояние. Недалечен град. 2. Който е разположен в бли... |
недалновиден - недалновидна, недалновидно, мн. недалновидни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик. // същ. неда... |
недвижим - недвижима, недвижимо, мн. недвижими, прил. Който не може да се премества, да се движи. Недвижимо имущество. // същ. недвижимост, н... |
недвусмислен - недвусмислена, недвусмислено, мн. недвусмислени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. Недвусмислен от... |
недеен - недейна, недейно, мн. недейни, прил. Който не е деен; пасивен. |
недей - мн. недейте. 1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега! 2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с д... |
недействителен - недействителна, недействително, мн. недействителни, прил. 1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителн... |
неделен - неделна, неделно, мн. неделни, прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище. |
неделим - неделима, неделимо, мн. неделими, прил. 1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен. 2. Който не се дели без оста... |
неделник - мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива. |
неделя - мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата - последният ден от седмицата, който е неработен. 2. ... |
неден - недна, недно, мн. недни, прил. Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила. |
недеятелен - недеятелна, недеятелно, мн. недея-телни, прил. Който не е деятелен; бездействен. // същ. недеятелност, недеятелността, ж. |
недо- - Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам. |
недобор - само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др. |
недобре - нареч. 1. Лошо, зле. Чувствам се недобре. 2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза. |
недоброжелател - недоброжелателят, недоброжелателя, мн. недоброжелатели, м. Човек, който не желае добро някому; зложелател. // прил. недоброжелател... |
недобър - недобра, недобро, мн. недобри, прил. 1. Лош, недружелюбен. Недобри родители. 2. Неприятен. Недобри новини. 3. Лош, некачествен, не... |
недоверие - само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие. |
недоверчив - недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед. // същ. недоверчивост, недове... |
недовидя - недовидиш, мин. св. недовидях, мин. прич. недовидял, св. - вж. недовиждам. |
недовиждам - недовиждаш, несв. и недовидя, св. Не виждам достатъчно добре. Тя недовижда и затова носи очила. |
недоволен - недоволна, недоволно, мн. недоволни, прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед. |
недоволник - мн. недоволници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен. |
недоволница - мн. недоволници, ж. Жена недоволник. |
недоволствам - недоволстваш, несв. Проявявам недоволство. |
недоволство - само ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недов... |
недоволствувам - недоволствуваш, несв. Недоволствам. |
недовършен - недовършена, недовършено, мн. недовършени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. Недовършен обяд. // същ... |
недогледам - недогледаш, св. — вж. недоглеждам. |
недоглеждам - недоглеждаш, несв. и недогледам, св.; какво. Не забелязвам нещо нужно, проявявам недостатъчно внимание, правя грешки поради невним... |
недоглеждане - мн. недоглеждания, ср. Грешка поради невнимание. Допуснал е правописни грешки от недоглеждане. |
недодялан - недодялана, недодялано, мн. недодялани, прил. 1. Който не е додялан. Недодялано дърво. 2. Прен. Груб, необработен добре. Недодялан... |
недозрял - недозряла, недозряло, мн. недозрели, прил. 1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове. 2. Прен. Който не е достиг... |
недоизказан - недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл. // същ. недоизказа... |
недоимък - мн. недоимъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък. |
недоказан - недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина. // същ. недоказ... |
недоклан - недоклана, недоклано, мн. недоклани, прил. Който не е заклан. Клан — недоклан. |