| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| недостиг - само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини. |
| недостижим - недостижима, недостижимо, мн. недостижими, прил. Който не може да се достигне или осъществи. Недостижими светове. // същ. недостиж... |
| недостоверен - недостоверна, недостоверно, мн. недостоверни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недосто... |
| недостоен - недостойна, недостойно, мн. недостойни, прил. 1. Който не е достоен за нещо, не го заслужава. Недостоен за уважение. 2. Безнравств... |
| недостъпен - недостъпна, недостъпно, мн. недостъпни, прил. 1. Който не може да се доближи, до който не може да се стигне. Недостъпни скали. Нед... |
| недотам - нареч. Не толкова, в по-малка степен. Задачата е недотам трудна. |
| недоузрял - недоузряла, недоузряло, мн. недоузрели, прил. Който не е узрял достатъчно; недозрял. |
| недоумение - мн. недоумения, ср. Състояние на съмнение или колебание поради неразбиране; смайване, изненада. |
| недоумявам - недоумяваш, несв. Изпитвам недоумение; не разбирам и се учудвам, колебая се. Недоумявам как си тръгнал в този студ без палто. |
| недоучен - недоучена, недоучено, мн. недоучени, прил. Който не е учил достатъчно. // същ. недоученост, недоучеността, ж. |
| недохранване - мн. недохранвания. ср. Недостатъчно хранене, недояждане. |
| недочувам - недочуваш, несв. и недочуя, св. Не чувам достатъчно добре, имам увреден слух, чувам слабо. |
| недочуя - недочуеш, мин. св. недочух, мин. прич. недочул, св. - вж. недочувам. |
| недояждам си - недояждаш си, несв. и недоям си. св. Храня се недостатъчно, не задоволявам глада си; храня се лошо. |
| недояждане - мн. недояждания, ср. Недостатъчно, лошо хранене, което не води до задоволяване на глада. |
| недоям си - недоядеш си, мин. св. недоядох си, мин. прич. недоял си, св. — вж. недояждам си. |
| недра - само мн. Вътрешност, среда, утроба, лоно. В земните недра. |
| недружелюбен - недружелюбна, недружелюбно, мн. недружелюбни, прил. Който не е дружелюбен; враждебен. Недружелюбен човек. // същ. недружелюбност, ... |
| недъг - мн. недъзи, (два) недъга, м. 1. Телесен или душевен недостатък. Тежък недъг. 2. Прен. Обикн. мн. Недостатък, слабост, грешка в няк... |
| недъгав - недъгава, недъгаво, мн. недъгави, прил. 1. Който има недъг. 2. Недоразвит, хилав. слаб. 3. Малоумен, глупав. // същ. недъгавост, н... |
| недълготраен - недълготрайна, недълготрайно, мн. недълготрайни, прил. Който не трае дълго; кратък. Недълготрайна връзка. Недълготрайни колбаси. |
| нееднакъв - нееднаква, нееднакво, мн. нееднакви, прил. Който не е еднакъв с друг, който се различава. Нееднакви дължини. // същ. нееднаквост, ... |
| нееднократен - нееднократна, нееднократно, мн. нееднократни, прил. Който не се извършва само един път, а повече пъти. Нееднократен победител в съ... |
| нееднороден - нееднородна, нееднородно, мн. нееднородни, прил. Който не е напълно еднороден, слабо разнороден. Нееднородна смес. |
| неестествен - неестествена, неестествено, мн. неестествени, прил. Който не е естествен; престорен, пресилен, необичаен. Неестествена усмивка. |
| неестествено - нареч. 1. Престорено, пресилено. Смее се неестествено. 2. Необичайно, ненормално. Неестествено руса коса. |
| нежа - нежиш, мин. св. нежих, мин. прич. нежил, несв.; какво/ кого. Изнежвам. — нежа се. Държа се нежно, любезнича. |
| нежелан - нежелана, нежелано, мн. нежелани, прил. Който не е желан. Нежелани посетители. |
| нежелание - само ед. Липса на желание. Уча с нежелание. |
| нежелателен - нежелателна, нежелателно, мн. нежелателни, прил. 1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи. 2. Неп... |
| нежен - нежна, нежно, мн. нежни, прил. 1. Който проявява обич, любов, грижа; ласкав, любезен. Нежна майка. 2. Не груб; приятен, крехък. Не... |
| неженен - неженена, неженено, мн. неженени, прил. 1. Който не е женен. 2. Който не е сключил брак. |
| нежнича - нежничиш, мин. св. нежничих, мин. прич. нежничил, несв. Държа се прекалено нежно с някого. |
| незабавен - незабавна, незабавно, мн. незабавни, прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса. |
| незабавно - нареч. Веднага, бързо, без отлагане. Незабавно трябва да отидеш на лекар. |
| незабележим - незабележима, незабележимо, мн. незабележими, прил. 1. Който не се забелязва лесно. Незабележима разлика. 2. Незначителен, който н... |
| незабелязан - незабелязана, незабелязано, мн. незабелязани, прил. 1. Който не е забелязан, не е открит. Незабелязана грешка. 2. Който не прави в... |
| незабравим - незабравима, незабравимо, мн. незабравими, прил. Който не може да се забрави; паметен с нещо. Незабравима среща. |
| незабравка - мн. незабравки, ж. Полско тревисто цвете с дребни светлосини цветове. |
| незавиден - незавидна, незавидно, мн. незавидни, прил. На който няма за какво да се завижда; лош, непривлекателен, жалък. В незавидно положени... |