| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| издраскам - издраскаш, св. — вж. издрасквам. |
| издрасквам - издраскваш, несв. и издраскам, св.; какво/кого. Драскам по цялата повърхност. - издрасквам се/издраскам се. Покривам се с драскоти... |
| издращя - издращеш и издращиш, мин. св. издрасках и издращих, мин. прич. издраскал и издращил, св. Издраскам. |
| издребнея - издребнееш, мин. св. издребнях, мин. прич. издребнял, св. — вж. издребнявам. |
| издребнявам - издребняваш, несв. и издребнея, св. 1. Ставам дребен в постъпките, в поведението и във възгледите си. Издребняваш и сс хващаш за н... |
| издрусам - издрусаш, св. — вж. издрусвам. |
| издрусвам - издрусваш, несв. и издрусам. св.; какво. 1. Друсвам един път или всичко докрай. Из-друсах ореха. 2. Разг. Казвам нещо безцере-монн... |
| издръжка - само ед. 1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка. 2. Сума, която се дава на някого за жив... |
| издръжлив - издръжлива, издръжливо, мн. издръжливи, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация... |
| издрънкам - издрънкаш, св. — вж. издрънквам. |
| издрънквам - издрънкваш, несв. и издрънкам, св. 1. Неочаквано издавам еднократно дрънкане. Монетата издрънка в камъните. Телефонът издрънка. 2.... |
| издрънча - издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънчал, св. - вж. издрънчавам. |
| издрънчавам - издрънчаваш, несв. и издрънча, св. 1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му. 2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесни... |
| издувам - издуваш, несв. и издуя, св.; какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух): ... |
| издумам - издумаш, св. — вж. издумвам. |
| издумвам - издумваш, несв. и издумам, св.; какво. 1. Изричам, изказвам. Издума няколко думи и спря. Издума всичко на един дъх. 2. Изричам теж... |
| издутина - мн. издутини, ж. 1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма. 2. Подутина. На чело... |
| издухам - издухаш, св. — вж. издухвам. |
| издухвам - издухваш, несв. и издухам, св.; какво. 1. С духане отстранявам, премахвам от някъде. Вятърът издуха снежинките от пътя. Издухах пр... |
| издуша - издушиш, мин. св. издуших, мин. прич. издушил, св. — вж. издушавам. |
| издушавам - издушаваш, несв. и издуша, св. 1. Какво. Душа докрай или всички докрай. 2. Кого/какво. Задушавам всички поради горещина, спареност... |
| издуя - издуеш, мин. св. издух, мин. прич. издул, св. - вж. издувам. |
| издълбавам - издълбаваш, несв. и издълбая, св.; какво. Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене. Реката е издълбала брега. Издълб... |
| издълбая - издълбаеш, мин. св. издълбах, мин. прич. издълбал, св. — вж. издълбавам. |
| издълбоко - нареч. 1. От голяма дълбочина. Чу сс глас издълбоко. 2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълб... |
| издължа - издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. издължавам. |
| издължавам - издължаваш, несв. и издължа, св.; какво. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. Издължих си заема. Издължих с... |
| издънвам - издънваш, несв. и издъня, св.; какво. 1. Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия багаж. 2. Изкъртвам с удар врата или прозоре... |
| издънка - мн. издънки, ж. 1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки. 2. Потомък, наследник. Той е изд... |
| издъно - нареч. 1. С корените, с основите. Изскубвам издъно. 2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно. |
| издъня - издъниш, мин. св. издъних, мин. прич. издънил, св. — вж. издънвам. |
| издържа - издържиш, мин. св. издържах, мин. прич. издържал, св. — вж. издържам. |
| издържам - издържаш, несв. и издържа, св. 1. На какво. Устоявам, успявам да понеса нещо, обикн. трудно, тежко. Металът издържа на натиск. Мат... |
| издържан - издържана, издържано, мн. издържани, прил. Който отговаря докрай на изискванията на някакъв стил, вкус и под. Художествено издържа... |
| издърпам - издърпаш, св. — вж. издърпвам. |
| издърпвам - издърпваш, несв. и издърпам, св.; какво/кого. С дърпане успявам да извадя, да придвижа, да изтегля, да опъна и под. Издърпвам риба... |
| издъхвам - издъхваш, несв. и издъхна, св. 1. Изпускам последния си дъх; умирам. Издъхна във вторник следобед. 2. Остар. Издишвам.// същ. издъ... |
| издъхна - издъхнеш, мин. св. издъхнах, мин. прич. издъхнал, св. - вж. издъхвам. |
| издявам - издяваш, несв. и издяна, св.; какво. Изваждам вдянат конец от ухото на игла. — издявам се/издяна се. Излизам от ухото на иглата. |
| издялам - издялаш, св. — вж. издялвам. |