| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| маниак - мн. маниаци, м. Човек, обзет от някаква мания, с налудничави идеи. // прил. маниачески, маниаческа, маниаческо, мн. маниачески. //... |
| маниакален - маниакална, маниакално, мн. маниакални, прил. Отдаден докрай на една мисъл или идея. // същ. маниакалност, маникалността, ж. |
| маниачка - мн. маниачки, ж. Жена маниак. |
| манивела - мн. манивели, ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател. |
| маниер - мн. маниери, м. 1. Само ед. Начин на действие, похват. 2. Само ед. Творчески стил. 3. Само мн. Начин на държание, поведение; обнос... |
| маниерен - маниерна, маниерно, мн. маниерни, прил. Неестествено изискан и внимателен; предвзет, изкуствен. // същ. маниерност, маниерността, ... |
| маниернича - маниерничиш, мин. св. маниерничих, мин. прич. маниерничил, несв. Държа се преднамерено, предвзето, неестествено. Стига си маниерни... |
| маникюр - мн. маникюри, (два) маникюра, м. 1. Специално почистване, подрязване и лакиране на ноктите. 2. Прен. Добре поддържани нокти на ръц... |
| маникюрист - мн. маникюристи, м. Лице, чиято професия е да прави маникюр. |
| маникюристка - мн. маникюристки, ж. Жена маникюрист. |
| манила - само ед. 1. Южно растение, от чието стъбло се получават дълги влакна, подобни на конопените. 2. Влакната, получени от това растени... |
| маниока - само ед. Храстовидно американско растение, от чиито корени се добива каучук. |
| манипулация - мн. манипулации, ж. 1. Определени действия и движения със специално предназначение, извършвани с ръце. 2. Прен. Машинация, измама,... |
| манипулирам - манипулираш, несв. и св. 1. Работя с някакъв уред или с машина, управлявам, боравя; обработвам с ръце. 2. Прен. Кого/какво. Съзнат... |
| манифактура - само ед. 1. Ръчно изработвани тъкани и текстилни изделия. 2. Спец. Форма на производствен процес, свързан с разделение на труда и ... |
| манифактурист - мн. манифактуристи, м. Остар. Лице, което продава манифактура (в 1 знач.). |
| манифест - обикн. ед. 1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението. 2. Писмено възвание с програмен характер. Литерат... |
| манифестация - мн. манифестации, ж. 1. Масово улично шествие за изразяване на обществено-политически чувства. 2. Прен. Проява, израз на чувства, ... |
| манифестирам - манифестираш, несв. и св. 1. Участвам в манифестация (в 1 знач.) 2. Изразявам открито чувства, настроения, отношение. |
| манихей - манихеят, манихея, мн. манихеи, м. Истор. Привърженик на манихейството. // прил. манихейски, манихейска, манихейско, мн. манихейск... |
| манихейство - само ед. Истор. Създадено през III в. религиозно дуалистично учение, което се разпространява в България към XII век. |
| мания - мн. мании, ж. 1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея. 2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст ... |
| манкирам - манкираш, несв. и св. Умишлено не изпълнявам задълженията си; клинча, измъквам се. |
| манлихера - мн. манлихери, ж. Манлихерка. |
| манлихерка - мн. манлихерки, ж. Истор. Магазинна бойна пушка, използвана в българската войска до Първата световна война. |
| манна - само ед. 1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите. 2. Прен. Неочаквана благодат. |
| манометър - мн. манометри, (два) манометъра, м. Уред, измерващ налягането на газове или течности в затворено пространство. |
| мансарда - мн. мансарди, ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени. // прил. мансарден, мансардна, мансардно, мн. мансардни. |
| манталитет - само ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. Еснафски манталитет. |
| мантел - мн. мантели, (два) мантела, м. Широко късо наметало; пелерина, плащ. |
| мантинела - мн. мантинели, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно. |
| мантия - мн. мантии, ж. 1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи. 2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, коя... |
| манто - мн. манта, ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави. |
| манту - само ед. Спец. Кожна проба за установяване на туберкулозна зараза. |
| манш - маншът, манша, мн. маншове, (два) манша, м. Отделна самостоятелна част от спортна игра. Победител в първия манш. |
| маншет - мн. маншети, (два) маншета, м. Обикновено подгънат край на ръкав или крачол. |
| маншон - мн. маншони, (два) маншона, м. 1. Кожа или пухкав плат, ушит в цилиндрична форма (вместо ръкавици), от двете страни на който се пъ... |
| маньовър - мн. маньоври, (два) маньовъра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника. |
| мараба - нареч. Разг. Турско-арабски поздрав: добър ден, здравей. |
| марабу - само ед. Голяма птица от рода на щъркелите с гола глава и шия. |