| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| надпяване - мн. надпявания, ср. Организиран конкурс за представяне на песни; състезание по пеене. Фолклорно надпяване. |
| надработвам - надработваш, несв. и надработя, св.; кого. Работя повече или по-добре от някого, изпреварвам в работата. |
| надработя - надработиш, мин. св. надраббтих, мин. прич. надработил, св. — вж. надработвам. |
| надраскам - надраскаш, св. — вж. надрасквам. |
| надрасквам - надраскваш, несв. и надраскам, св.; какво. 1. Покривам с драсканици нещо. Надраска цялата книга. 2. Набързо и нечетливо написвам н... |
| надрасна - надраснеш, мин. св. надраснах, мин. прич. надраснал, св. — вж. надраствам. |
| надраста - надрастеш, мин. св. надрастох, мин. прич. надрасъл, св. Надрасна. |
| надраствам - надрастваш, несв. и надрасна, св. 1. Кого. Расна повече от някого, ставам по-голям на ръст от някого. Надраснах съучениците си. 2.... |
| надращя - надращиш и надращеш, мин. св. надращих и надрасках, мин. прич. надращил и надраскал, св. Надраскам. |
| надребня - надребниш, мин. св. надребних, мин. прич. надребнил, св. — вж. надребнявам. |
| надребнявам - надребняваш, несв. и надребня, св.; какво. Правя нещо да стане на дребни парчета, раздробявам. |
| надробя - надробиш, мин. св. надробих, мин. прич. надробил, св. — вж. надробявам. |
| надробявам - надробяваш, несв. и надробя, св.; какво. Правя нещо на дребни късове, разтроша-вам. Каквото си надробил, това ще сърбаш. |
| надрънкам - надрънкаш, св. — вж. надрънквам. |
| надрънквам - надрънкваш, несв. и надрънкам, св.; какво. Дрънкам много, наговорвам празни приказки. Надрънка разни глупости. |
| надсвирвам - надсвирваш, несв. и надсвиря, св.; кого. Свиря по-добре или по-силно от някого. - надсвирвам се/надсвиря се. Състезавам се с няког... |
| надсвиря - надсвириш, мин. св. надсвирих, мин. прич. надсвирил, св. — вж. надсвирвам. |
| надскачам - надскачаш, несв. и надскоча, св. 1. Кого. Скачам по-добре, по-високо или по-далече от някого. 2. Надвишавам определена граница, пр... |
| надскоча - надскочиш, мин. св. надскочих, мин. прич. надскочил, св. — вж. надскачам. |
| надсмея се - надсмееш се, мин. св. надсмях се, мин. прич. надсмял се, св. — вж. надсмивам се. |
| надсмивам се - надсмиваш се, несв. и надсмея се, св.; над кого/над какво. Смея се на някого, присмивам се. Надсмива се над слабостите му. |
| надстройвам - надстройваш, несв. Надстроявам. |
| надстройка - мн. надстройки, ж. 1. Надстроена част на сграда. 2. Прен. Съвкупност от политически, правни, религиозни, философски и художествени... |
| надстроя - надстроиш, мин. св. надстроих, мин. прич. надстроил, св. — вж. надстроявам. |
| надстроявам - надстрояваш, несв. и надстроя, св.; какво. Строя върху друга сграда, за да я направя по-висока. Надстроявам къщата. |
| надтичам - надтичаш, св. — вж. надтичвам. |
| надтичвам - надтичваш, несв. и надтичам, св.; кого. Тичам по-бързо от някого. Надтичах всички. |
| надуваем - надуваема, надуваемо, мн. надуваеми, прил. Който се изпълва с въздух; който може да се надува. Надуваема лодка. Надуваеми играчки. |
| надувам - надуваш, несв. и надуя, св.; какво. 1. Пълня с въздух нещо. Надувам балони. 2. Разпъвам, опъвам. Вятърът наду платната. 3. Духам в... |
| надумам - надумаш, св. — вж. надумвам. |
| надумвам - надумваш, несв. и надумам, св. 1. На кого. Казвам на някого много неща, обиждам го, обвинявам го. Надумах му много лоши неща. 2. Р... |
| надупча - надупчиш, мин. св. надупчих, мин. прич. надупчил, св. — вж. надупчвам. |
| надупчвам - надупчваш, несв. и надупча, св.; какво. Правя много дупки в нещо; пробивам, промушвам на много места. Червеят беше надупчил ябълка... |
| надут - надута, надуто, мн. надути, прил. 1. Отекъл, подпухнал. Надута буза. 2. Изпълнен с въздух. Надута топка. 3. Прен. Горд, надменен; ... |
| надуша - надушиш, мин. св. надуших, мин. прич. надушил, св. — вж. надушвам. |
| надушвам - надушваш, несв. и надуша, св.; какво/кого. 1. Усещам дъх, миризма на нещо. Кучето надуши следата. 2. Прен. Разг. По някакви призна... |
| надуя - надуеш, мин. св. надух, мин. прич. надул, св. — вж. надувам. |
| надхвърля - надхвърлиш, мин. св. надхвърлих, мин. прич. надхвърлил, св. — вж. надхвърлям. |
| надхвърлям - надхвърляш, несв. и надхвърля, св. 1. Кого. Хвърлям по-добре или по-далече от някого. 2. Надминавам някаква граница, количество ил... |
| надхитря - надхитриш, мин. св. надхитрих, мин. прич. надхитрил, св. — вж. надхитрявам. |