буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
материализъм - само ед. 1. Спец. Философско учение, утвърждаващо първичността на материята и вторичността на съзнанието. 2. Прен. Прагматично отн... |
материалист - мн. материалисти, м. 1. Последовател на материализма. 2. Практичен човек. 3. Пренебр. Човек, който върши всичко за собствени облаг... |
материалистка - мн. материалистки, ж. Жена материалист. |
материк - мн. материци, (два) материка, м. Континент. Африкански материк. |
матерински - материнска, материнско, мн. матерински, прил. Майчински. Материнска любов. |
материнство - само ед. Майчинство. |
материя - мн. материи, ж. 1. Само ед. Обективната реалност, която съществува независимо от съзнанието. 2. Само ед. Вещество, от което са нап... |
матерка - мн. матерки, ж. Диал. Манерка. |
матине - мн. матинета, ср. 1. Утринно тържество, забава. 2. Приемане на гости предобед. |
матирам - матираш, несв. и св.; кого. 1. Обявявам мат при игра на шах. 2. Прен. Побеждавам, поставям в безизходно положение. |
матка - мн. матки, ж. 1. Вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът. 2. Диал. При пчелите — тази, коя... |
маткап - мн. маткапи, (два) маткапа, м. Дърводелски уред за ръчно пробиване на дупки. |
матов - матова, матово, мн. матови, прил. 1. Който няма блясък или гланц. Матова светлина. 2. Непрозрачен, мътен. Матово стъкло. |
маточина - само ед. Тревисто растение с приятен лимонов мирис, използвано като билка с успокояващо действие. |
матрак - мн. матраци, (два) матрака, м. Дебела мека поставка с пружина за легло, обикновено тапицирана. |
матриархат - само ед. Стадий от първобитно-родовото общество, в който родството се води по майчина линия и жената има господстващо положение в ... |
матрикула - мн. матрикули, ж. Книга за водене на гражданското състояние на лицата — раждане, брак, смърт. // прил. матрикуларен, матрикуларна,... |
матрица - мн. матрици, ж. 1. Калъп за отливане на печатарски букви и други предмети. 2. Машина, която изработва еднакви детайли или предмети... |
матричар - матричарят, матричаря, мн. матричари, м. Работник, който прави матрици или работи на такава машина. |
матрона - мн. матрони, ж. 1. Истор. Благородна омъжена римлянка в напреднала възраст. 2. Прен. Почтена жена; жена с добро положение в общест... |
матрос - мн. матроси, м. Моряк, който не е от командването. // прил. матроски, матроска, матроско, мн. матроски. Матроска униформа. |
матура - мн. матури, ж. Изпит, полаган при завършване на средно образование; зрелостен изпит. Ще се явявам на матура по математика. |
маузер - маузери, (два) маузера, м. Вид военен автоматичен пистолет. |
маузерка - мн. маузерки, ж. Вид бойна пушка. |
мафиоз - мн. мафиози, м. Мафиот. |
мафиот - мн. мафиоти, м. Участник в мафия, член на мафия. |
мафия - мн. мафии, ж. 1. Тайна терористична организация, създадена в Сицилия. 2. Прен. Разбойническа банда. 3. Разг. Група за организирана... |
мах - махът, маха, мн., махове, (два) маха, м. 1. Замах, замахване. 2. Спец. Движение назад, напред или встрани с ръка или с крак в спор... |
махагон - само ед. Вечнозелено тропическо дърво със здрава червеникава дървесина, от която се изработват мебели. // прил. махагонов, махагон... |
махала - мн. махали, ж. 1. Част от населено място, квартал. 2. Малко селище, отдалечено от по-голямо селище, в чийто състав влиза. // прил.... |
махаленец - мн. махаленци, м. Човек, който е от същата махала; съкварталец. |
махаленка - мн. махаленки, ж. Жена махаленец. |
махалка - мн. махалки, ж. Разг. 1. Точилка за тестени кори. 2. Голямо вретено (за груба прежда). |
махало - мн. махала, ср. Всеки уред, който прави обороти при люлеене. Махало на часовник. |
махам - махаш, несв. 1. Какво. Движа във въздуха насам-натам. 2. С какво. Правя махове с нещо. Махам с кърпичка. 3. На кого. Давам знак с ... |
махана - мн. махани, ж. Остар. Недостатък, кусур. На всички намираш махана. |
махараджа - мн. махараджи, м. Велик индийски княз, на когото са подчинени други князе. |
махвам - махваш, несв. и махна, св. Махам еднократно, поединично. |
махия - мн. махии, ж. Диал. Основна греда под покрива на къща, върху която се закрепват под ъгъл другите греди. |
махла - мн. махли, ж. Махала. |