| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| вредя - вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, несв.Причинявам вреда. Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.• Не вреди. Разг. ... |
| врежа - врежеш, мин. св. врязах, мин. прич. врязал, св.— вж. врязвам. |
| вреждам - вреждаш, несв; и вредя, св.1. Какво/ кого. Поставям в общ ред с други.2. Кого. Настанявам не по редовния начин, а като използвам л... |
| врека се - вречеш се, мин. св. врекох се, мин. прич. врекъл се, св.— вж. вричам се. |
| врекна - врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. врекнал, св.- вж. вряквам. |
| време - мн. времена, ср.1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във време... |
| временен - временна, временно, мн. временни, прил.Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Вр... |
| времетраене - само ед.Срок, време, през което нещо става, трае, използва се. |
| врескало - мн. врескала, ср.Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи. |
| вресна - вреснеш, мин. св. вреснах, мин. прич.вреснал, св.— вж. врясвам. |
| вретенар - вретенарят, вретенаря, мн. вретенари; м.Циганин, който прави и продава вретена. |
| вретенарка - мн. вретенарки, ж.Циганка вретенар или съпруга на вретенар. |
| вретено - мн. вретена, ср.1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.2. Спец. Част от предачна или... |
| врещя - врещиш, мин. св. врещях, мин. прич. врещял, несв.1. За коза - продължително издавам пресеклив, треперлив глас.2. Прен. Разг. Прене... |
| вричам се - вричаш се, несв. и врека се, св.Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях. |
| вроден - вродена, вродено, мн. вродени, прил.Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена... |
| връв - връвта, мн. върви, ж.1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.2. Разг. Наниз. Имам две върв... |
| връз - предлог.Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето! |
| връзвам - връзваш, несв. и вържа, св.1. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и д... |
| връзка - мн. връзки, ж.1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.2. Разг. Вратовръзка.3. Няколк... |
| връзкар - връзкарят, връзкаря, мн. връзкари, м.Пренебр. Лице, което има връзки и се възползва от тях. |
| врънкало - мн. врънкала, ср.Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда. |
| врънкам - врънкаш, несв.Разг. Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам. Постоянно врънка за пари. Стига си врънкал! |
| връстник - мн. връстници, м.Човек, който е на една възраст с друг човек. |
| връстница - мн. връстници, ж.Жена, която е на една възраст с друг човек. |
| врътвам - врътваш, несв. и врътна, св.; какво.Изведнъж обръщам, извивам нещо около самото него с кръгово движение. |
| врътна - врътнеш, мин. св. врътнах, мин. прич. врътнал, св.— вж. врътвам. |
| връх - върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. Връх на к... |
| връхен - връхна, връхно, мн. връхни, прил.За дреха - който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи . Връхни дрехи.• Връхна точка. Ку... |
| връхлетя - връхлетиш, мин. се. връхлетях, мин. прич. връхлетял, св.— вж. връхлитам. |
| връхлетявам - връхлетяваш, несв.Връхлитам. |
| връхлитам - връхлиташ, несв. и връхлетя, св.1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. Котката връхлетя върху птичката и я грабна.2. Влиз... |
| връцвам се - връцваш се, несв. и връцна се, св.Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе... |
| връцкам се - връцкаш се, несв.Разг. Пренебр. Обикн. за жена — ходя насам-натам, въртя се предизвикателно, за да направя впечатление. Виж я как ... |
| връцна се - връцнеш се, мин. св. връцнах се, мин. прич. връцнал се, св.— вж. връцвам се. |
| връча - връчиш, мин. св. връчих, мин. прич. връчил, св.— вж. връчвам. |
| връчвам - връчваш, несв. и връча, св.; какво, на кого.Предавам, давам в ръце. Връчиха му заповед за уволнение. |
| връщам - връщаш, несв. и върна, св.1. Какво/кого. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затвор... |
| врява - само ед.1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментар... |
| врязвам - врязваш, несв. и врежа, св.; какво.С рязане правя вдлъбнатина или издълбавам нещо върху друг предмет.— врязвам се/врежа се.1. С ря... |