буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
вулгаризация - само ед.Опростяване, опошляване. |
вулгаризирам - вулгаризираш, несв. и св.; какво.Опростявам, опошлявам. |
вулгаризъм - мн. вулгаризми, (два) вулгаризъма.Спец. В езикознанието — груба, вулгарна дума или израз, които не се допускат в официалните стил... |
Вулгата - (лат. vulgata 'общодостъпна')Литер. Латински превод на Библията, направен през IV в. от св. Йероним и възприет на Тренти... |
вулкан - вулкани, (два) вулкана, м.Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изри... |
вулканизатор - мн. вулканизатори, (два) вулканизатора, м.Уред за поправка, лепене на гумени изделия, обикн. автомобилни гуми. |
вулканизация - (фр. vulcanisation)Хим. Обработка на суровия каучук в гума.// гл. вулканизирам. |
вулканизирам - вулканизираш, несв. и св.; какво.1. Подлагам на вулканизация.2. Разг. Поправям, лепя гумени изделия с вулканизатор. |
вундеркинд - мн. вундеркинди, м.Необикновено надарено дете, дете чудо. |
вурст - (нем. Wurst)Кул. Салам, наденица. |
вход - входът, входа, мн. входове, (два) входа, м.1. Място (отвор, врата), откъдето се влиза.2. Само ед. Такса, която се плаща за придоби... |
вцепенен - вцепенена, вцепенено, мн. вцепенени, прил.1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.2. Прен. Изненадан, уплашен.// същ. вцепенен... |
вцепенение - само ед.Състояние на неподвижност, безчувственост. |
вцепеня - вцепениш, мин. св. вцепених, мин. прич. вцепенил, св.— вж. вцепенявам. |
вцепенявам - вцепеняваш, несв. и вцепеня, св.Правя да стане вцепенен.— вцепенявам се/вцепеня се.Ставам вцепенен. |
вчера - нареч.1. В деня преди днес.2. Разг. Неотдавна. До вчера ходеше прав под масата, сега много знаеш! |
вчерашен - вчерашна, вчерашно, мн. вчерашни, прил.1. Който е от вчера. Не мога да забравя вчерашната разправия.2. Разг. Пренебр. Доскорошен. ... |
вчесвам - вчесваш, несв. и вчеша, св.; какво/кого.Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.— вчесв... |
вчеша - вчешеш, мин. св. вчесах, мин. прич. вчесал, св.— вж. вчесвам. |
вшивам - вшиваш, несв. и вшия, св.; какво.Поставям в дреха с шиене. |
вшия - вшиеш, мин. св. вших, мин. прич. вшил, св.— вж. вшивам. |
въ- - представка.- вж. в-. |
въбел - мн. въбели, (два) въбела, м.Диал. Дълбок кладенец. |
във - предлог.— вж. в. |
въведа - въведеш, мин. св. въведох, мин. прич. въвел, св.— вж. въвеждам. |
въведение - мн. въведения, ср.1. Начална част на литературно, научно или музикално произведение; увод.2. Само ед. Начало към действие. |
въвеждам - въвеждаш, несв. и въведа, св.1. Кого. Водя да влезе. Той въведе госта в стаята.2. Кого. Представям в издигната среда, приобщавам к... |
въвирам - въвираш, несв. и въвра, св.1. Кого/какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.2. Какво. Доближавам нещо до лицето на няко... |
въвлека - въвлечеш, мин. св. въвлякох, мин. прич. въвлякъл, св.— вж. въвличам. |
въвличам - въвличаш, несв. и въвлека, св.; кого.1. Вмъквам с влачене.2. Прен. Неусетно замесвам (обикн. в нещо неприятно, опасно). Вие ме във... |
въвра - въвреш, мин. св. въврях, мин. прич. въврял, св.— вж. въвирам. |
въглеводороди - въглеводород, м.Спец. В химията - органични съединения на въглерод и водород.// прил. въглеводороден, въглеводородна, въглеводород... |
въгледвуокис - само ед.Спец. В химията — въглероден двуокис. |
въгледобив - само ед.Добив на каменни въглища.// прил. въгледобивен, въгледобивна, въгледобивно, мн. въгледобивни. Въгледобивна промишленост. |
въглекопач - мн. въглекопачи, м.Работник, който копае въглища в мина; миньор. |
въглен - мн. въглени, (два) въглена, м.1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.2. Прен. За очи — черни, блестя... |
въглерод - само ед.Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.// прил. въглероден... |
въглехидрати - само мн.Спец. Органични съединения на въглерод, водород и кислород, които са от основно значение за живите организми като съставка... |
въглища - само мн.Скални късове от органичен произход, които се копаят за гориво.// прил. въглищен, въглищна, въглищно, мн. въглищни. Въглищ... |
въглищар - въглищарят, въглищаря, мн. въглищари, м.Човек, който приготвя и/или продава дървени въглища.// прил. въглищарски. |