| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| довлека - довлечеш, мин. св. довлякох, мин. прич. довлякъл, св. — вж. довличам. |
| довличам - довличаш, несв. и довлека, св. 1. Какво/кого. Влачейки, премествам към някаква крайна цел, където често се намира лицето, което е ... |
| довод - мн. доводи, (два) довода, м. Мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо; аргумент. Твоите доводи са добре извес... |
| доволен - доволна, доволно, мн. доволни, прил. 1. Който е удовлетворен или е изпълнен със задоволство от нещо. Доволен човек. Доволен ръково... |
| довтасам - довтасаш, св. - вж. довтасвам. |
| довтасвам - довтасваш, несв. и довтасам, св. Разг. Внезапно пристигам някъде, където не ме очакват, а и (често) съм нежелан. Не се минаха и пе... |
| довършителен - довършителна, довършително, мн. довършителни, прил. Който е свързан с последния, с приключващия етап на нещо, обикн. на строителни... |
| довявам - довяваш, несв. и довея, св.; какво. Докарвам до определено място чрез веене. Вятърът довя сухи листа. |
| дог - догът, дога, мн. догове, (два) дога, м. Порода едро елегантно куче с масивна глава в правоъгълна форма. |
| догадка - мн. догадки, ж. Досещане за нещо, за което нямам сигурни доказателства; предположение. Не знам със сигурност, а само мога да правя... |
| догарям - догаряш, несв. и догоря, св. 1. Горя докрай, до последния предел. Огънят догаря. 2. Прен. Постепенно отслабвам, изчезвам, отпадам,... |
| догма - мн. догми, ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната... |
| догматизъм - само ед. Сляпо вярване и подчинение на определени догми, което отхвърля творческото мислене. |
| догматик - мн. догматици, м. 1. Човек с догматично мислене. 2. Спец. Специалист по догматика (в 1 знач.). |
| догматика - обикн. ед. 1. Учение за догмите на дадена религия; вероучение. 2. Само ед. Догматизъм. |
| догматичен - догматична, догматично, мн. догматични, прил. 1. За който е характерен догматизъм. Догматично мислене. 2. Който се отнася до догма... |
| догматически - догматическа, догматическо, мн. догматически, прил. Догматичен. |
| догневее ме - мин. се. догневя ме, мин. прич. догневяло ме, св. — вж. догневява ме. |
| догневява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догневее ме, св.; безл. Обхваща ме гняв. |
| догнусее ме - мин. св. догнуся ме, мин. прич. догнусяло ме, св. — вж. догнусява ме. |
| догнусява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догнусее ме, св.; безл. Става ми гнусно, изпитвам гнус към нещо. |
| договарям - договаряш, несв. и договоря, св.; какво. Сключвам, подписвам договор за нещо. Договорихме доставките. — договарям се/договоря се. ... |
| договор - мн. договори, (два) договора, м. Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за ... |
| договореност - договореността, мн. договорености, ж. Условие в сключен договор. Изпълнявам договорености. |
| договоря - договориш, мин. св. договорих, мин. прич. договорил, св. - вж. договарям. |
| догодина - нареч. През непосредствено следващата година. Завършвам догодина. |
| догонвам - догонваш, несв. и догоня, св. 1. Кого/ какво. Гоня, докато настигна. Догоних я на улицата . 2. Прен. Стремя се да настигна по успе... |
| догоня - догониш, мин. св. догоних, мин. прич. догонил, св. — вж. догонвам. |
| догоре - нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре. |
| догоря - догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св. — вж. догарям. |
| дограма - само ед. Съвкупност от дървените части на постройка (прозорци, врати). Поставихме дограмата. |
| дограмаджия - мн. дограмаджии, м. Майстор на дограма; дърводелец. // прил. дограмаджийски, дограмаджийска, дограмаджийско, мн. дограмаджийски. |
| догрешава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догрешее ме, св.; безл. Разг. Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно. Догреша... |
| догрешее ме - мин. св. догреша ме, мин. прич догрешало ме, св. — вж. догрешава ме. |
| додавам - додаваш, несв. и додам, св. 1. Какво. Давам допълнително към нещо вече дадено (обикн. пари). Додадох още сто лева. 2. Казвам допъл... |
| додам - додадеш, мин. св. додадох, мин. прич. додал, св. — вж. додавам. |
| додатък - мн. додатъци, (два) додатъка, м. Остар. Нещо добавено към друго, за да го допълни: добавка. |
| доде - нареч. и съюз. Разг. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато. Да отидем на нива... |
| додее ми - мин. св. додя ми, мин. прич. додяло ми, св. — вж. додява ми. |
| додето - нареч. и съюз. Разг. 1. Доде (в 1 знач.). 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място — за означаване на краен простра... |