| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| напитка - мн. напитки, ж. Течност за пиене; питие. Спиртни напитки. Безалкохолни напитки. |
| напичам - напичаш, несв. и напека, св. 1. Какво. Пека много, в достатъчно количество. Напекох три тави сладки. 2. Нагрявам. Слънцето напече ... |
| напиша - напишеш, мин. св. написах, мин. прич. написал, св. — вж. написвам. |
| напия - напиеш, мин. св. напих, мин. прич. напил, св. — вж. напивам. |
| напиянствам се - напиянстваш се, св. Пиянствам много, доста, до насищане. |
| напиянствувам се - напиянствуваш се, св. Напиянствам се. |
| наплаквам се - наплакваш се, несв. и наплача се, св. Плача много, до пълно насищане. |
| напластя - напластиш, мин. св. напластих, мин. прич. напластил, св. — вж. напластявам. |
| напластявам - напластяваш, несв. и напластя, св.; какво. Пластя всичко, докрай. Напластих сеното. — напластявам се/ напластя се. Натрупвам се, н... |
| наплатя се - наплатиш се, мин. св. наплатих се, мин. прич. наплатил се, св. — вж. наплащам се. |
| наплача се - наплачеш се, мин. св. наплаках се, мин. прич. наплакал се, св. — вж. наплаквам се. |
| наплаша - наплашиш, мин. св. наплаших, мин. прич. наплашил, св. - вж. наплашвам. |
| наплашвам - наплашваш, несв. и наплаша, св.; кого. Довеждам някого до състояние на страх от нещо. — наплашвам се/ наплаша се. Започвам да се с... |
| наплашен - наплашена, наплашено, мн. наплашени, прил. Който много се страхува от нещо, като страхът е придобит след плашене. // същ. наплашен... |
| наплащам се - наплащаш се, несв. и наплатя се, св.; на кого. Разг. Плащам всичко до край, издължавам се, уреждам дълговете си. Наплатих им се за... |
| наплескам - наплескаш, св. — вж. наплесквам. |
| наплесквам - наплескваш, несв. и наплескам, св. 1. Кого/какво. Оцапвам, измърсявам. Наплеска панталона си с кал. 2. Разг. Кого. Набивам с плесн... |
| наплета - наплетеш, мин. св. наплетох, мин. прич. наплел, св. — вж. наплитам. |
| наплетка - мн. наплетки, ж. Тази част от плетиво, която е плетена по-късно, допълнително. |
| наплещвам - наплещваш, несв. и наплещя, св. Разг. 1. Наплесквам. 2. С натискане правя тесто във форма на пита, разплесквам. |
| наплещя - наплещиш, мин. св. наплещих, мин. прич. наплещил, св. — вж. наплещвам. |
| наплив - мн. напливи, (два) наплива, м. Струпване, поява на нещо в голямо количество. Такъв наплив от хора на футболна среща скоро не е има... |
| наплискам - наплискаш, св. — вж. наплисквам. |
| наплисквам - наплискваш, несв. и наплискам, св.; какво/кого. Плискам с вода, намокрям, напръсквам. Наплиска лицето си със студена вода от извор... |
| наплитам - наплиташ, несв. и наплета, св.; какво. 1. Плета много, в достатъчно количество. Наплетох вълнени чорапи за всички. 2. Разг. Чрез п... |
| наплодя - наплодиш, мин. св. наплодих, мин. прич. наплодил, св. — вж. наплодявам. |
| наплодявам - наплодяваш, несв. и наплодя, св.; какво. 1. Давам обилен плод, раждам много деца. 2. Развъждам. — наплодявам се/наплодя се. Развъж... |
| наплувам се - наплуваш се, св. Плувам до пълно насищане. |
| наплювам - наплюваш, несв. и наплюя, св.; кого/ какво. 1. Плюя върху нещо или върху някого, оплювам. 2. За мухи — снасям яйца по нещо. |
| наплюнча - наплюнчиш, мин. св. наплюнчих, мин. прич. наплюнчил, св. — вж. наплюнчвам. |
| наплюнчвам - наплюнчваш, несв. и наплюнча, св.; какво. Намазвам или намокрям с плюнка нещо. Наплюнчи пръста си, за да обърне страницата. |
| наплюскам се - наплюскаш се, св. - вж. наплюсквам се. |
| наплюсквам се - наплюскваш се, несв. и наплюскам се, св.; с какво. Грубо. 1. Нахранвам се обилно. 2. Напивам се много. Наплюскаха се с пържоли и в... |
| наплюя - наплюеш, мин. св. наплюх, мин. прич. наплюл, св. — вж. наплювам. |
| напляскам - напляскаш, св. — вж. наплясквам. |
| наплясквам - напляскваш, несв. и напляскам, св.; кого. Наплесквам, напердашвам, набивам. |
| наподобя - наподобиш, мин. св. наподобих, мин. прич. наподобил, св. — вж. наподобявам. |
| наподобявам - наподобяваш, несв. и наподобя, св. 1. Подобен съм на нещо или на някого; приличам. Сградата наподобяваше кораб. 2. Правя нещо да б... |
| напоителен - напоителна, напоително, мн. напоителни, прил. Който служи за напояване. Напоителен канал. Напоителен дъжд. |
| напой - напоят,напоя, мн. напои, (два) напоя, м. Диал. Място на река, където се пои добитък. |