| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| възстановявам - възстановяваш, несв. и възстановя, св.; какво.1. Привеждам обратно в предишния му вид, в предишното му нормално състояние. Възстан... |
| възсъздавам - възсъздаваш, несв. и възсъздам, св.; какво.Пресъздавам, възпроизвеждам. |
| възсъздам - възсъздадеш, мин. св. възсъздадох, мин. прич. възсъздал, св.— вж. възсъздавам. |
| възсядам - възсядаш, несв. и възседна.1. Сядам върху нещо или някого; яхвам. Възседнах магарето.2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчин... |
| възторг - мн. възторзи, м.1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.2. Обикн.... |
| възторгвам - възторгваш, несв. и възторгна, св.Предизвиквам възторг. Това никак не ме възторгва.— възторгвам се/възторгна се.Изпадам във възтор... |
| възторгна - възторгнеш, мин. св. възторгнах, мин. прич. възторгнал, св.— вж. възторгвам. |
| възторжен - възторжена, възторжено, мн. възторжени, прил.Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.// нареч. въ... |
| възтържествувам - възтържествуваш, несв. и св.Побеждавам, триумфирам, вземам връх. |
| възхвала - само ед.Шумна похвала, превъзнасяне. |
| възхваля - възхвалиш, мин. св. възхвалих, мин. прич. възхвалил, св.— вж. възхвалявам. |
| възхвалявам - възхваляваш, несв. и възхваля, св.; кого/какво.Шумно хваля, превъзнасям. |
| възхита - само ед.Възхищение. Изпадам във възхита. Във възхита съм от него. |
| възхитен - възхитена, възхитено, мн. възхитени.Който изпитва или изразява възхищение. |
| възхитя - възхитиш, мин. св. възхитих, мин. прич. въхитил, св.— вж. възхищавам. |
| възхищавам - възхищаваш, несв. и възхитя, св.;Предизвиквам възхищение. Тоя човек просто ме възхити.— възхищавам се/възхитя се.Изпитвам възхищен... |
| възхищение - само ед.Емоционално състояние на висше удовлетворение, удоволствие. |
| възход - само ед.Непрекъснато развитие напред, подем. Той е във възход. |
| възходящ - възходяща, възходящо, мн. възходящи.Който се движи от по-ниска към по-висока степен. Във възходящ ред. |
| възцаря - възцариш, мин. св. възцарих, мин. прич. възцарил, св.— вж. възцарявам. |
| възцарявам - възцаряваш, несв. и възцаря, св.;Установявам за дълго.— възцарявам се/възцаря се.Настъпвам, установявам се. |
| вълк - вълкът, вълка, мн. вълци, (два) вълка, м.Едър хищен бозайник от рода на кучетата със сивожълта козина. |
| вълкодав - вълкодави, (два) вълкодава, м.Голямо куче, подготвено да преследва вълци. |
| вълна - само ед.1. Козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и под.).2. Остригана и обработе... |
| вълнение - мн. вълнения, ср.1. Само ед. Движение на вълни по водна повърхност.2. Прен. Само ед. Душевно безпокойство. Очаквам с вълнение резу... |
| вълнест - вълнеста, вълнесто, мн. вълнести, прил.Който обилно е покрит с вълна, косми. |
| вълнист - вълниста, вълнисто, мн. вълнисти, прил.Който е на вълни; вълнообразен. |
| вълнодаен - вълнодайна, вълнодайно, мн. вълнодайни, прил.За животно — който се отглежда да дава вълна. Вълнодайна порода.// същ. вълнодайност,... |
| вълнолом - мн. вълноломи, (два) вълнолома, м.Каменна ограда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни. |
| вълнообразен - вълнообразна, вълнообразно, мн. вълнообразни, прил. Който има вид на вълни. Вълнообразна повърхност. Вълнообразна линия. |
| вълнувам - вълнуваш, несв.1. Какво. Причинявам вълнение (в 1 знач.). Вятърът вълнува морето.2. Прен. Кого/какво. Предизвиквам вълнение (във 2... |
| вълчи - вълча, вълче и вълчо, мн. вълчи, прил.1. Който се отнася до вълк.2. Прен. Хищен, безогледен. |
| вълчица - мн. вълчици, ж.Женското животно вълк. |
| вълшебен - вълшебна, вълшебно, мн. вълшебни, прил.1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.2. Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълш... |
| вълшебник - мн. вълшебници, м.1. В приказките: магьосник.2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва. |
| вълшебница - мн. вълшебници, ж.Жена вълшебник. |
| вълшебство - мн. вълшебства, ср.1. Само ед. В приказките: магьосничество.2. Прен. Действие или проява, които очароват, пленяват. |
| вън - нареч.Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.• Вън от.1. За посочване на м... |
| вънка - нареч.Разг. Вън. |
| външен - външна, външно, мн. външни, прил.1. Който е вън, отвън, на повърхността.2. Чужд, страничен.// нареч. външно.// същ. външност. |