буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
артист - мн. артисти.1. Изпълнител на роля в сценично произведение.2. Човек на изкуството; майстор.3. Прен. Човек, който умее да се престру... |
артистка - мн. артистки.Жена артист. |
артишок - (нем. Artischocke от фр. artichaut, което от ар.)вж. ангинар. |
артралгия - (нлат. arthralgia по гр. arthron 'става' + -алгия)Мед. Болки в става. |
артрит - мн. артрити.Спец. В медицината - възпаление на ставите, което води до деформирането им. |
артроза - (нлат. arthrosis по гр. arthron 'става' + -оза)Мед. Хронично възпаление на ставите. |
артрок - (анг. art 'изкуство' + rock 'рок')Муз. Стил в съвременния рок, в който влизат елементи от класическата музика. |
артроподи - (по гр. arthron 'става' + pous, podos 'крак')Зоол. Членестоноги. Arthropoda. |
артшоу - (англ. art-show)Изложба, съпроводена с различни артистични прояви. |
артък - 1. Прил. Който е в повече, в излишък.2. Същ. Излишък. |
арфа - мн. арфи.Струнен музикален инструмент като голяма триъгълна рамка, на която се свири като се дърпат струните с пръсти. |
арфист - мн. арфисти.Музикант, който свири на арфа. |
арфистка - мн. арфистки.Жена арфист. |
архаизация - (клат. archaisatio по гр. archaios 'стар')Худ. Подражаване на древните форми на изкуството.// Същ. архаизирам. |
архаизирам - архаизираш.Правя да изглежда архаичен; придавам архаичен вид. |
архаизъм - мн. архаизми, (два) архаизъма.1. Предмет, явление или проява, които изглеждат архаични.2. В езикознанието - излязла от употреба ст... |
архаика - (гр. archaikos 'древен')1. Ранен, първичен период в историята на изкуствата.2. Отличителни черти на древността.3. Предме... |
архаистика - (по гр. archaios 'стар')Художествено направление, което следва ранните форми от развитието на изкуството.// Прил. архаис... |
архаичен - архаична, архаично, мн. архаични.1. Древен, старинен.2. Който е остарял, отживял времето си; несъвременен.// същ. архаичност. |
архангел - мн. архангели.В християнската религия - главен, пръв ангел. |
архегон - (по rp.arche 'начало, принцип' + gone 'произход, раждане')Бот. Женски размножителен орган в мъхове, папрати, х... |
архейски - (по гр. archaios 'древен') В съчет.архейска ера (геол.) - най-старата ера от развитието на Земята - преди повече от 4 ми... |
архео- - (по гр. archaios 'древен, стар')Първа съставна част на сложни думи със значение 'древен, стар, първоначален', ... |
археография - (по архео- + гр. grapho 'пиша')Спомагателна историческа дисциплина, която се занимава със събиране, описване и издаване ... |
археозойски - (по архео- + гр .zoon 'живот')Геол. Който се отнася към най-старите геологически образувания с признаци на живот или към... |
археолог - мн. археолози.Специалист по археология. |
археология - само ед. Наука, която изучава историческото минало на човечеството по запазени паметници на материалната култура. |
археоптерикс - (по архео- + гр. pteгух 'крило')Палеонт. Изкопаемо животно от юрския период, преходно между влечугите и птиците. |
археорнис - (по архео- + гр. ornis 'птица')Палеонт. Изкопаемо животно, подобно тархеоптерикса, но по-близо до птиците. |
архетип - (по гр. arche 'начало' + typos 'образ')Книж. Псих. Първообраз.// Прил. архетипен. |
архи- - (по гр. arche 'начало; власт')Първа съставна част на сложни думи със значение 'първо-' (за старшинство); '... |
архив - мн. архиви, (два) архива.1. Учреждение или отдел в учреждение,където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се орга... |
архива - мн. архиви.Архив. |
архивар - архиварят, архиваря, мн. архивари.Служител, който завежда архива в едно учреждение.// прил. архиварски. |
архивист - мн. архивисти.Специалист по архивознание. |
архивистика - само ед. Архивознание. |
архивознание - само ед. Наука за архивите и работа с архивни документи. |
архидук - (по архи- + дук)Титла на благородник, по-висока от дук; ерцхерцог.ж. архидукеса. |
архиепископ - мн. архиепископи.Духовно лице, което управлява църковна област от няколко епископства. |
архиепископия - мн. архиепископии.Църковна област, управлявана от архиепископ. |