буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
насип - мн. насипи, (два) насипа, м. 1. Изкуствено земно възвишение. Железопътен насип. 2. Ситен обрив по гърлото. |
насипвам - насипваш, несв. и насипя, св.; какво. 1. Сипвам в достатъчно количество. Насипах им супа да ядат. 2. Засипвам. 3. Правя насип. |
насипен - насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар. |
насипя - насипеш, мин. св. насипах, мин. прич. насипал, св. — вж. насипвам. |
насита - само ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита. |
наситен - наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно к... |
наситня - наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням. |
наситням - наситняш, несв. и наситня, св.; какво. Направям нещо на ситни части, надробявам. |
наситя - наситиш, мин. св. наситих, мин. прич. наситил, св. — вж. насищам. |
насичам - насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Нас... |
насищам - насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказк... |
наскитам се - наскиташ се, св. — вж. наскитвам се. |
наскитвам се - наскитваш се, несв. и наскитам се, св. Скитам до пълно насищане, колкото искам. |
наскоро - нареч. 1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди. 2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София. |
наскърбя - наскърбиш, мин. св. наскърбих, мин. прич. наскърбил, св. — вж. наскърбявам. |
наскърбявам - наскърбяваш, несв. и наскърбя, св.; кого. Карам да скърби, правя скръбен; натъ-жавам, опечалявам. Думите му ме наскърбиха. — наскъ... |
наслагам - наслагаш, св. — вж. наслагвам. |
наслагвам - наслагваш, несв. и наслагам, св.; какво. 1. Слагам в голямо количество, много. Наслагаха телефони във всички кабинети. 2. Слагам н... |
наслада - само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги. |
насладя - насладиш, мин. св. насладих, мин. прич. насладил, св. — вж. наслаждавам. |
наслаждавам - наслаждаваш, несв. и насладя, св.; кого. Доставям наслада. — наслаждавам се/насладя се. Изпитвам наслада. Наслаждавам се на хубава... |
наслаждение - само ед. Много голямо удоволствие, наслада. С наслаждение се потопи в морето. |
наследник - мн. наследници, м. 1. Лице, което получава наследство. 2. Прен. Продължител на нечия дейност. |
наследница - мн. наследници, ж. Жена наследник. |
наследствен - наследствена, наследствено, мн. наследствени, прил. 1. Който е получен като наследство (в 1 знач.). Наследствен имот. 2. Който се ... |
наследственост - наследствеността, само ед., ж. Съвкупност от физически и психически качества на организмите, които се получават от родителите и мо... |
наследство - мн. наследства, ср. 1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице. 2. Прен. Съвкупност от идейни, бито... |
наследя - наследиш, мин. св. наследих, мин. прич. наследил, св. - вж. наследявам. |
наследявам - наследяваш, несв. и наследя, св. 1. Какво. Получавам нещо в наследство от някого. Наследих две къщи от леля си. 2. Кого. Приемам и... |
наслов - мн. наслови, (два) наслова, м. Заглавие, тема, мото. |
наслойка - мн. наслойки, ж. 1. Нещо наслоено, напластено. 2. Следи от чужди или различни по време черти, особености в съзнанието, бита или ку... |
наслоя - наслоиш, мин. св. наслоих, мин. прич. наслоил, св. — вж. наслоявам. |
наслоявам - наслояваш, несв. и наслоя, св.; какво. Натрупвам на слоеве, напластявам. |
наслугувам се - наслугуваш се, св. Слугувам до пълно насищане, не искам повече да слугувам. |
наслука - нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града. |
наслуки - нареч. — вж. наслука. |
наслушам се - наслушаш се, св. — вж. наслушвам се. |
наслушвам се - наслушваш се, несв. и наслушам се, св.; на какво. Слушам до пълно насищане. Наслушах се на хубава музика. |
насмалко - нареч. Разг. Едва не, още малко и, без малко. Насмалко не падна от покрива. |
насмета - насметеш, мин. св. насметох, мин. прич. насмел, св. — вж. насмитам. |