буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
вип - (англ. VIP, съкр. от Very Important Person)1. Абревиатура за означаване на много важна личност, високопоставено лице.2. Зала за по... |
випуск - мн. випуски, (два) випуска, м.Група от учащи се, които завършват или са завършили и също време, в една година. |
випускник - мн. випускници, м.Ученик в последния клас, пред завършване. |
вир - вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.2. Диал. Локва, гьол.// същ. умал. вирче. |
вираж - мн. виражи, (два) виража, м.Завой с наклон на едната част. |
вирвам - вирваш, несв. и вирна, св.; какво.Виря изведнъж или веднъж. Вирнала глава, кой като нея! |
вирея - вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. вирял.1. За растение — раста. Къде виреят бананите?2. Разг. За човек, животно — развивам се, чу... |
вирилизъм - (нлат. virilismus)Физиол. Наличие на вторични мъжки полови белези у жена. |
вирмент - (фр. virement)Фин. Директен превод на сума от една на друга сметка. |
вирна - вирнеш, мин. св. вирнах, мин. прич. вирнал, св. - вж. вирвам. |
вироглав - вироглава, вироглаво, мн. вироглави, прил.Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек. |
виртуален - виртуална, виртуално, мн. виртуални.Който може да се прояви; възможен. |
виртуоз - мн. виртуози, м.1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.2. Прен. Изобщо майстор, който е опитен, у... |
вирулентен - (по лат. virulentus 'отровен')Мед. Болестотворен.// прил. вирулентност. |
вирус - мн. вируси, м.Микроорганизъм, причинител на заразна болест.// прил. вирусен. |
вирусология - само ед. Спец.Дял от микробиогията, в който се изучават вирусите. |
виря - вириш, мин. се. вирих, мин. прич. вирил, несв.; какво.Издигам, изправям и държа в това положение. |
вис - неизм.Висини. Небесна вис. |
висвам - висваш, несв. и висна, св.Изведнъж почвам да вися. Виж как висна десният край на картината. |
висилка - мн. висилки, ж.Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина. |
висини - висина, ж.1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.2. Планинско възвишение; височина. |
вискоза - само ед.1. Лепкаво течно вещество, получавано от дървена целулоза.2. Изкуствена коприна за подплата.// прил. вискозен. |
вискозитет - (нем. Viskositat по лат. viscosus 'леплив')Физ. Вътрешно триене в течностите и газовете поради нееднаква скорост на плас... |
висна - виснеш, мин. св. виснах, мин. прич. виснал, се.— вж. висвам. |
висок - висока, високо, мн. високи, прил.1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дър... |
високо- - Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагоро... |
високоговорител - високоговорителят, високоговорителя, мн. високоговорители, (два) високоговорителя, м.Устройство към радиоуредба за възпроизвеждане... |
високомерен - високомерна, високомерно, мн. високомерни, прил.Който проявява или изразява високомерие. Високомерен човек. Високомерен тон. |
високомерие - само ед.Презрително или пренебрежително отношение към другите; надменност. Отнасям се с високомерие. |
високопарен - високопарна, високопарно, мн. високопарни, прил.Тържествено-надут, а безсъдържателен. Високопарна реч.// нареч. високопарно. Заявя... |
високопоставен - високопоставена, високопоставено, мн. високопоставени, прил.Който заема висок административен или обществено-политически пост. Вис... |
високосен - високосна, високосно, мн. високосни, прил.• Високосна година. Всяка четвърта календарна година, която има 366 дни, а не 365. |
висота - мн. висоти, ж.1. Само мн. Висини.2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.• На висота.... |
височество - мн. височества, ср.Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество. |
височина - мн. височини, ж.1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.3. Спец. В геометрията — перп... |
вист - (англ. whist)Вид игра на карти с четирима играчи. |
висулка - мн. висулки, ж.1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси.2. Само мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка. |
висцерален - (нлат. visceralis от лат. viscus 'вътрешност')1. Мед. Който се отнася до вътрешните органи.2. Прен. Вътрешен, дълбоко ин... |
висш - висша, висше, мн. висши. прил.Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство... |
висшист - мн. висшисти, м.Лице с висше образование. |