| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| деквалифицирам - деквалифицираш, несв. и св.; кого. Правя някого да загуби квалификацията си. — деквалифицирам се. Изгубвам собствената си квалифик... |
| декември - неизм. Последният дванадесети месец от календарната година. // прил. декемврийски, декемврийска, декемврийско, мн. декемврийски. |
| декламатор - мн. декламатори, м. Лице, което декламира. // прил. декламаторски, декламаторска, декламаторско, мн. декламаторски. |
| декламация - мн. декламации, ж. 1. Четене или възпроизвеждане на стихове пред слушатели. 2. Само ед. Изкуството да се възпроизвеждат или четат ... |
| декламирам - декламираш, несв. и св. Правя декламация (в 1 и 3 знач.). |
| декларативен - дакларативна, декларативно, мн. декларативни, прил. Който има форма на декларация. Декларативен тон. // същ. декларативност, декла... |
| декларатор - мн. декларатори, м. Лице, което декларира нещо. |
| декларация - мн. декларации, ж. 1. Официално или тържествено изявление, обикновено с програмен характер. 2. Решително и твърдо изявление. 3. До... |
| декларирам - декларираш, несв. и св. Правя декларация. |
| декласирам - декласираш, несв. и св.; кого/какво. 1. Отделям от класата или съсловието. 2. Спец. В спорта — отстранявам от класиране поради нес... |
| декодер - мн. декодери, (два) декодера, м. Устройство, в което от пълния цветен телевизионен сигнал се получават основните цветни сигнали. |
| деколте - мн. деколтета, ср. 1. Изрязан отвор в горната част на дреха около врата, който открива шията или раменната част на тялото. Рокля с... |
| деколтирам - деколтираш, несв. и св. Правя деколте (в 1 знач.). |
| декомпенсация - само ед. Спец. В медицината — състояние, при което орган или цял организъм не може да изпълнява нормалните си функции. |
| декомпозирам - декомпозираш, несв. и св. 1. Разлагам на съставни части. 2. Спец. Развалям влакова композиция. |
| декор - мн. декори, (два) декора, м. 1. Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена. 2. Прен. Нещо, което придава хубав, тържес... |
| декоративен - декоративна, декоративно, мн. декоративни, прил. 1. Който се използва за украса. Декоративно пано. 2. Който се отнася до декорация... |
| декоратор - мн. декоратори, м. Човек, който декорира. |
| декорация - мн. декорации, ж. 1. Декор. 2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация. |
| декорирам - декорираш, несв. и св.; какво. Правя декорация. |
| декрет - мн. декрети, (два) декрета, м. Постановление или разпоредба на върховната власт. |
| декстрин - само ед. Спец. Съдържащ скорбяла продукт, който се употребява като лепило. // прил. декстринов, декстринова, декстриново, мн. декс... |
| декупаж - само ед. Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи. |
| делба - мн. делби, ж. Разделяне на нещо общо - имот, наследство и др. |
| делва - мн. делви, ж. Голям глинен съд, обикновено с две дръжки. |
| делегат - мн. делегати, м. Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. Делегат на конференци... |
| делегация - мн. делегации, ж. Група делегати. Правителствена делегация. |
| делегирам - делегираш, несв. и св.; кого. Изпращам като делегат. • Делегирам права. Упълномощавам. |
| дележ - само ед. 1. Разделяне на части; деление. Дележ на клетки. 2. Делба. |
| деление - мн. деления, ср. 1. Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове. 2. Разстоянието между две черти от скалата на измерват... |
| делибашия - мн. делибашии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който извършвал грабежи и насилия. 2. Прен. Буен, разпуснат човек. |
| деликатен - деликатна, деликатно, мн. деликатни, прил. 1. Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек. 2. Който има не... |
| деликатес - мн. деликатеси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси. // прил. деликатесен, деликатесна, ... |
| делим - делима, делимо, мн. делими, прил. Който може да се дели. // същ. делимост, делимостта, ж. |
| делимо - мн. делими, ср. Спец. В математиката - число или величина, които се делят. |
| делириум - само ед. 1. Спец. В медицината — състояние на умопомрачение, свързано с халюцинации, непроизволни двигателни действия, конвулсии и... |
| делитба - мн. делитби, ж. 1. Поделяне на имущество; делба. 2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение. // прил. делитбен, де... |
| делител - делителят, делителя, мн. делители, (два) делителя, м. Спец. В математиката — число или величина, с които се дели друго число. |
| делия - мн. делии, м. 1. Истор. Турски войник от XVIII — XIX в., който се занимава с грабежи и насилия. 2. Разг. Буен човек. |
| делко - мн. делка, ср. Спец. Уред за запалване на горивната смес в двигателите с вътрешно горене чрез подаване на електрическа искра. |