| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зъболекар - зъболекарят, зъболекаря, мн. зъболекари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог. |
| зъболекарка - мн. зъболекарки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка. |
| зъболекарски - зъболекарска, зъболекарско, мн. зъболекарски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболек... |
| зъболекарство - само ед. 1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология. 2. Занятие на зъболекар. |
| зъболечение - само ед. Лекуване на зъбите. |
| зъботехник - мн. зъботехници, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки. |
| зъботехника - само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки. |
| зъботехничка - мн. зъботехнички, ж. Жена зъботехник. |
| зъбчат - зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело. |
| зъбя се - зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв. 1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка. 2. За животно — показвам зъ... |
| зъзна - зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъзнал, несв. 1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката. 2... |
| зъл - зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е злобен, лош по характер. 2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед. 3. Който е... |
| зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му. |
| зън - междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето. |
| зървам - зървам, несв. и зърна, св.; кого/какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата. |
| зъркели - само мн. Пренебр. 1. Очи. Отваряй си зъркелите. 2. Очила. Загубих си зъркелите. |
| зърна - зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам. |
| зърнен - зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се и... |
| зърнест - зърнеста, зърнесто, мн. зърнести, прил. Който е като на зърна. |
| зърнист - зърниста, зърнисто, мн. зърнисти, прил. 1. Зърнест. 2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура. |
| зърно - мн. зърна, ср. 1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна. 2. Само ед. Много такива семена заедно... |
| зърно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др. |
| зърнояд - мн. зърнояди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения. |
| зяпам - зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.). |
| зяпач - мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи. |
| зяпвам - зяпваш, несв. и зяпна, св. 1. Отварям си устата един път или няколко пъти по един път. Зяпвам и лапвам черешата. 2. Отварям си уст... |
| зяпльо - мн. зяпльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща. |
| зяпна - зяпнеш, мин. св. зяпнах, мин. прич. зяпнал, св. — вж. зяпвам. |
| и - съюз. 1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и све... |
| ибери - само мн. Най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров. |
| ибис - мн. ибиси, (два) ибиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни. |
| ибришим - мн. ибришими, (два) ибришима, м. 1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене. 2. Тънка дълга макара с такива кон... |
| ива - само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| ивица - мн. ивици, ж. 1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан. 2. Ч... |
| иврит - само ед. Официалният език в Израел; староеврейски. |
| игла - мн. игли, ж. 1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. ... |
| игленик - мн. игленици, (два) игленика, м. 1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици. 2. Кутийка за съхраня... |
| иглест - иглеста, иглесто, мн. иглести, прил. Който по форма е подобен на игла. Иглести листа. Иглести кули. |
| иглика - само ед. Горско и градинско пролетно цвете с назъбени листа и събрани в китка бели, жълти, червени или розови цветчета. |
| игличина - само ед. Иглика. |