буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
гофре - (фр. gaufre)Текст. Вид плат с релефни фигурки. |
гофрета - (фр. gaufrette)Вид вафла. |
гофрети - гофрета, ж.Квадратни вафли с шоколадов пълнеж. |
гофрирам - (фр. gaufrer) Техн.1. Нагъвам вълнообразно ламарина, картон и др.2. Отпечатвам релефни фигури на плат, кожа и др. |
гощавам - гощаваш, несв. и гостя, св.; кого, с какво.Поднасям на гост ядене и пиене; храня, нахранвам. С какво ще ги гостиш? Да не искаш да ... |
гощавка - мн. гощавки, ж.Гощаване; храната, с която гощаваме. |
гоя - гоиш, мин. св. гоих, мин. прич. гоил, несв. кого/какво.Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете? |
гра и гра-гра - междум.За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана и др. |
Граал - (стфр. Graal от лат.)Свещена смарагдова чаша, обект на дирене в средновековните легенди: Исус пил от нея на Тайната вечеря, а при ... |
грабвам - грабваш, несв. и грабна, св.1. Какво. Вземам бързо, изведнъж, с рязко движение. Грабвай чантата и бягай!2. Прен. Кого. Правя силно... |
грабеж - мн. грабежи, (два) грабежа, м.1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачес... |
грабен - (нем. Graben 'ров')Падина. Противоп. хорст. |
грабител - грабителят, грабителя, мн. грабители, м.Човек, който върши грабеж.// прил. грабителски, грабителска, грабителско, мн. грабителски. |
грабителство - мн. грабителства, ср.Проява на грабител. |
граблив - граблива, грабливо, мн. грабливи, прил.1. За птица, животно — който има наклонност да граби; който се храни, като граби; хищен. Гр... |
грабна - грабнеш, мин. св. грабнах, мин. прич. грабнал, св.— вж. грабвам. |
грабя - грабиш, мин. св. грабих, мин. прич. грабил, несв.1. Какво/кого. Вземам насила, присвоявам, обсебвам. Те грабеха селата.2. Какво. В... |
граве - (ит. grave от лат. gravis 'тежък')Муз. Тежко, тържествено, в бавно темпо. |
гравирам - гравираш, несв. и св.; какво.Правя гравировка.// същ. гравиране, ср |
гравировка - мн. гравировки, ж.Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под.// прил. гравировъчен, гравировъчна, гравировъчно, мн. гра... |
гравитация - само ед.Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.// прил. гравитационен, гравитационна, ... |
гравитирам - гравитираш, несв. и св.; към какво/ към кого.Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра. |
гравьор - мн. гравьори, м.Майстор, който се занимава с гравиране.// прил. гравьорски, гравьорска, гравьорско, мн. гравьорски. |
гравюра - мн. гравюри, ж.1. Художествена творба, направена чрез гравиране.2. Отпечатък върху хартия от релефна плочка. |
град - градът, града, само ед., м.Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град. |
градация - мн. градации, ж.1. Спец. В литературата — художествено средство, изградено върху изреждане на еднородни части, за да се разкрие по... |
градеж - мн. градежи, (два) градежа, м.1. Само ед. Градене, строене на сграда. Кога започва градежът?2. Сградата, която се гради. Следи от ... |
градел - (нем. Gradel)Текст. Вид бяло и плътно четворно памучно платно. |
градивен - градивна, градивно, мн. градивни, прил.Който служи за градеж, изграждане, създаване, осъществяване. Градивен материал.// същ. град... |
градиво - само ед.Това, което има градивна функция и/или служи за градеж. |
градина - мн. градини, ж.1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина.2. Па... |
градинар - градинарят, градинаря, мн. градинари, м.Човек, който се занимава с отглеждане на зеленчукови и други растения.// прил. градинарски... |
градинарка - мн. градинарки, ж.Жена градинар. |
градинарство - само ед.Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство. |
градирам - градираш, несв. и св.; какво.Подреждам в степени; степенувам. Умея да градирам нещата.// същ. градиране, ср. |
градище - мн. градища, ср.Място, където има развалини, останки от древни постройки, крепости. |
градобитен - градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил.1. Който е бит от град.2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон. |
градобитнина - само ед.Това, което е унищожено, повредено от град. |
градоносен - градоносна, градоносно, мн. градоносни, прил.За облак — който носи град. Градоносни облаци. |
градоустройство - само ед.Дейност, свързана с планирането, изграждането и благоустройството на градове.// прил. градоустройствен, градоустройствена,... |