| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| нашивка - нашивки, ж. 1. Нашив. 2. Спец. Лента или ивица, която означава военно звание или чин и се пришива към дреха или пагон. |
| нашийник - мн. нашийници, (два) нашийника, м. 1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир. 2. Нешо пришито на дреха... |
| нашир - нареч. Откъм широката страна. Нашир и надлъж пребродих страната. • Надлъж и нашир. Навсякъде. |
| нашироко - нареч. 1. Нашир. 2. Подробно, обширно. Разказа историята си нашироко. 3. В задоволство, без затруднения. Живеят нашироко — нищо не... |
| нашия - нашиеш, мин. св. наших, мин. прич. нашил, св. — вж. нашивам. |
| нашумя - нашумиш, мин. св. нашумях, мин. прич. нашумял, св. — вж. нашумявам. |
| нашумявам - нашумяваш, несв. и нашумя, св. Предизвиквам шум около себе си, събуждам интерес. В последно време нашумяха нови рокгрупи. |
| нашумял - нашумяла, нашумяло, мн. нашумели, прил. Който временно е станал известен; популярен, интересен. Нашумели заглавия. |
| нашътам се - нашъташ се, св. Нашетам се. |
| нашътвам се - нашътваш се, несв. Нашетвам се. |
| нащрек - нареч. Напрегнато, с повишено внимание, в очакване на опасност. Сърната застана нащрек след тихото шумолене. |
| нащърбен - нащърбена, нащърбено, мн. нащърбени, прил. 1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож. 2. Прен. За Луната — ... |
| нащърбя - нащърбиш, мин. св. нащърбих, мин. прич. нащърбил, св. - вж. нащърбявам. |
| нащърбявам - нащърбяваш, несв. и нащърбя, св.; какво. Направям нещо да бъде щърбо, неравно. Нащърбих новата чаша. |
| нащърбям - нащърбяш, несв. Нащърбявам. |
| наяве - нареч. В действителност, не насън. За първи път виждаше орхидеи наяве. • Излизам наяве. Разкривам се, ставам известен за всички. С... |
| наяден - наядена, наядено, мн. наядени, прил. От който липсва част; нахапан. Наядена ябълка. • Наяден зъб. Развален, с дупка зъб. |
| наяждам - наяждаш, несв. и наям, св.; какво. От-хапвам част от нещо. Косовете наядоха черешите. — наяждам се/наям се. Ям до пълно насищане, ... |
| наяквам - наякваш, несв. и наякна, св. Разг. Ставам як, силен; заяквам. След два месеца конят наякна и вече можеха да го яздят. |
| наякна - наякнеш, лшн. св. наякнах, мин. прич. наякнал, св. — вж. наяквам. |
| наям - наядеш, мин. св. наядох, мин. прич. наял, св. — вж. наяждам. |
| наясно - нареч. Без неясноти, без съмнения. Вече съм наясно как се работи с тази машина. |
| не - част. 1. Изразява отрицание пред различни части на изречението: пълно при сказуемото и частично при другите части. Не зная. 2. При... |
| не- - представка. 1. В прилагателни имена, наречия и глаголи образува дума с ново, противоположно на мотивиращата дума значение: неприят... |
| неадекватен - неадекватна, неадекватно, мн. неадекватни, прил. 1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен. 2. Който не съответства на оби... |
| неактуален - неактуална, неактуално, мн. неактуални, прил. Който не е актуален. // същ. неактуалност, неактуалността, ж. |
| неандерталец - мн. неандерталци, м. Изкопаем човек от ледниковата епоха (ранния и средния палеолит). // прил. неандерталски, неандерталска, неанд... |
| небе - мн. небеса, ср. 1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе. 2. Според религиозните представи — място... |
| небелен - небелена, небелено, мн. небелени, прил. 1. Който е с обвивката си, не е белен. Ям небелени ябълки. 2. Който не е избелван. Небелен... |
| небен - небна, небно, мн. небни, прил. Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни. |
| небесен - небесна, небесно, мн. небесни, прил. 1. Който се отнася до небето. Небесен купол. 2. Който е с цвят на небе. Небесна рокля. 3. Кой... |
| небетшекер - само ед. Вид захар на едри кристали. |
| небивал - небивала, небивало, мн. небивали, прил. Който не се е случвал по-рано; неочакван, рядък. Това е небивал успех за нас. |
| небивалица - мн. небивалици, ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици. |
| небитие - само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие. • Минавам в небитието. Умирам. |
| неблагодарен - неблагодарна, неблагодарно, мн. неблагодарни, прил. 1. Който не проявява благодарност; непризнателен. Неблагодарни деца. 2. Който ... |
| неблагодарник - мн. неблагодарници, м. Човек, който се проявява като неблагодарен. |
| неблагодарница - мн. неблагодарници, ж. Жена неблагодарник. |
| неблагозвучен - неблагозвучна, неблагозвучно, мн. неблагозвучни, прил. Който не звучи приятно; нехармоничен. |
| неблагозвучие - мн. неблагозвучия, ср. Съчетание от звукове, което не звучи приятно; нехармонично съчетание. |