| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| наедрея - наедрееш, мин. св. наедрях, мин. прич. наедрял, св. — вж. наедрявам. |
| наедрявам - наедряваш, несв. и наедрея, св. Ставам по-едър, нараствам, увеличавам се. През последните дни от бременността си тя много наедря. |
| наежа - наежиш, мин. св. наежих, мин. прич. наежил, св. — вж. наежвам. |
| наежвам - наежваш, несв. и наежа, св. 1. Правя козината или перушината да настръхне. 2. Прен. Диал. Насъсквам. — наежвам се/ наежа се. 1. Пр... |
| наелектризирам - наелектризираш, несв. и св. 1. Предавам на някакво тяло електричество. 2. Прен. Създавам напрегнатост; настройвам, възбуждам. |
| наем - само ед. Заплащане за временно ползване на нещо. Месечен наем за квартира. • Нося душа под наем. Много съм слаб, много съм болен. |
| наема - наемеш, мин. св. наех, мин. прич. наел, св. — вж. наемам. |
| наемам - наемаш, несв. и наема, св. 1. Какво. Вземам под наем. Наех хубав апартамент. 2. Кого. Възлагам временна работа. Наех двама работни... |
| наемател - наемателят, наемателя, мн. наематели, м. 1. Лице, което наема нещо. 2. Лице, което живее под наем; квартирант. |
| наемателка - мн. наемателки, ж. Жена наемател. |
| наемен - наемна, наемно, мн. наемни, прил. 1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убие... |
| наемник - мн. наемници, м. 1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане. 2. Прен. Лице, което служи на чужди интерес... |
| наесен - нареч. През следващата есен; когато дойде есента. Наесен ще бъде ученик в първи клас. |
| нает - наета, наето, мн. наети, прил. Който е взет под наем. Нает апартамент. |
| нажабурвам се - нажабурваш се, несв. и нажабуря се, св. Напълвам устата си с вода или друга течност, която движа, за да плакне вътрешността. |
| нажабуря се - нажабуриш се, мин. св. нажабурих се, мин. прич. нажабурил се, св. — вж. нажабурвам се. |
| нажалвам се - нажалваш се, несв. и нажаля се, св. Жаля много. |
| нажаля - нажалиш, мин. св. нажалих, мин. прич. нажалил, св. — вж. нажалявам. |
| нажаля се - нажалиш се, мин. св. нажалих се, мин. прич. нажалил се, св. — вж. нажалвам се. |
| нажалявам - нажаляваш, несв. и нажаля, св.; кого. Правя някого да стане жален; натъжавам. Песента го нажали. — нажалявам се/нажаля се. Ставам... |
| нажежа - нажежиш, мин. св. нажежих, мин. прич. нажежил, св. — вж. нажежавам. |
| нажежавам - нажежаваш, несв. и нажежа, св.; какво. Правя нещо да стане горещо, нагрявам до зачервяване. — нажежавам се/ нажежа се. 1. Ставам г... |
| наживея се - наживееш се, мин. св. наживях се, мин. прич. наживял се, св. — вж. наживявам се. |
| наживявам се - наживяваш се, несв. и наживея се, св. 1. Живея достатъчно дълго. 2. Живея хубаво, според желанията си. |
| нажулвам - нажулваш, несв. и нажуля, св. 1. Жуля нещо, натривам го. 2. Прен. Разг. Карам се много на някого. — нажулвам се/ нажуля се. Разг. ... |
| нажуля - нажулиш, мин. св. нажулих, мин. прич. нажулил, св. — вж. нажулвам. |
| нажъна - нажънеш, мин. св. нажънах, мин. прич. нажънал, св. — вж. нажънвам. |
| нажънвам - нажънваш, несв. и нажъна, св. Жъна определено количество от нещо. — нажънвам се/ нажъна се. Жъна до пълно насищане. |
| назад - нареч. 1. В посока, обратна на досегашното движение. Върна се назад, за да търси загубената чанта. Обърна се назад. 2. На предишно... |
| назадничав - назадничава, назадничаво, мн. назадничави, прил. Който изостава в развитието и възгледите си. Назадничави разбирания. // същ. наза... |
| назал - мн. назали, (два) назала, м. Спец. Носов звук. От българските звукове назали са м и н. |
| назален - назална, назално, мн. назални, прил. Спец. Който се изговаря носово, който се отнася до носов звук. Назални гласни в старобългарск... |
| назализация - мн. назализации, ж. Спец. Поява на носов призвук при изговаряне на звук. |
| название - мн. названия, ср. Словесно обозначение на предмети и явления; наименование. |
| наздраве - междум. Пожелание при ядене и пиене. |
| наздравица - мн. наздравици, ж. Думите, които се -произнасят, преди да се пие за здравето на някого или за успешния край на някакво дело; тост.... |
| наздраво - нареч. Разг. С положителност, непременно, сигурно. |
| нази - личн. мест. Остар. Нас. |
| назидавам - назидаваш, несв.; кого. Поучавам, наставлявам. |
| назидание - мн. назидания, ср. Поука, наставление. За назидание на всички го наказаха. |