| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| делник - мн. делници, (два) делника, м. Ден, в който се работи.// прил. делничен, делнична, делнично, мн. делнични. • В делник и в празник.... |
| дело - мн. дела, ср. 1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела. 2. Само ед. ... |
| делови - делова, делово, мн. делови, прил. 1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек. 2. Който се отнася до енергичен, умел, п... |
| деловит - деловита, деловито, мн. деловити,прил. 1. Енергичен, похватен, който бързо се справя с работата си; делови (в 1 знач.). 2. Който е... |
| деловодител - деловодителят, деловодителя, мн. деловодители, м. Длъжностно лице, което се занимава със съхраняване и водене на служебни книжа и ... |
| деловодство - само ед. 1. Водене на служебна преписка и съхраняване на книжата на учреждение. 2. Отдел в учреждение, който се занимава с водене ... |
| делопроизводство - само ед. Деловодство (в 1 знач.). |
| делта - мн. делти, ж. Устие на река, която при вливането си се разделя на няколко ръкава, и сушата, която е около него. |
| делтаплан - мн. делтаплани, (два) делтаплана, м. Безмоторен летателен апарат с триъгълна повърхност и място под нея за управляващия, който се ... |
| делтапланеризъм - само ед. Вид спорт, свързан с умението за управление на делтаплан. |
| делтапланерист - мн. делтапланеристи, м. Лице, което лети с делтаплан. |
| делувиален - делувиална, делувиално, мн. делувиални, прил. Спец. Който се отнася до делувий. Делувиални почви. |
| делувий - делувият, делувия, само ед., м. Земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по п... |
| делфин - само ед. Спец. В спорта - плувен стил, при който се гребе едновременно с ръцете надолу и назад. |
| делфинариум - мн. делфинариуми, (два) делфинариума, м. Голям аквариум с морска вода, снабден със зала за представления, в който се отглеждат и д... |
| деля - делиш, мин. св. делих, мин. прич. делил, несв. 1. Какво/кого. Правя на части, на дялове. Деля ябълките поравно между децата. 2. Ко... |
| демагог - мн. демагози, м. Лице, което си служи с демагогия. |
| демагогия - само ед. 1. Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на ко... |
| демагогствам - демагогстваш, несв. Служа си с демагогия. |
| демагогствувам - демагогствуваш, несв. Демагогствам. |
| демакиаж - само ед. Сваляне, почистване на грим. Тоалетно мляко за демакиаж. |
| демаркационен - демаркационна, демаркационно, мн. демаркационни, прил. Който установява, определя граница; разделителен, разграничителен. • Демарк... |
| демаскирам - демаскираш, несв. и св. 1. Снемам маскировката от нещо или някого. Демаскирам оръдие. 2. Разкривам истинския облик, същността на н... |
| дембел - мн. дембели, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник. |
| дембелин - мн. дембели, м. Разг. Дембел. |
| демек - част. Разг. Значи, тоест, сиреч. |
| деменция - само ед. Спец. В медицината — упадък на интелекта поради заболяване на мозъка; слабоумие, оглупяване. Старческа деменция. |
| демилитаризация - само ед. Политическа доктрина за ликвидиране на въоръжените сили и военното производство; разоръжаване. |
| демилитаризирам - демилитаризираш, несв. и св.; какво. Извършвам демилитаризация. |
| демисезонен - демисезонна, демисезонно, мн. демисезонни, прил. За облекло, което е пригодено за носене през пролетта и есента. Демисезонен костю... |
| демобилизация - мн. демобилизации, ж. 1. Освобождаване, разпускане на мобилизирани военни части. 2. Прен. Отпуснато, пасивно състояние; липса на ж... |
| демобилизирам - демобилизираш, несв. и св.; кого/какво. Извършвам демобилизация. След края на военните занятия ги демобилизираха. Неуспехът го дем... |
| демограф - мн. демографи, м. Специалист по демография. // прил. демографски, демографска, демографско, мн. демографски. Демографски изследван... |
| демография - само ед. Наука, която изучава населението, неговия състав и развитието му, както и движенията в определена територия. |
| демоде - прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде. |
| демодирам се - демодираш се, несв. и св. Преставам да бъда модерен, не съм на мода. |
| демократ - мн. демократи, м. 1. Привърженик на демократичното управление. 2. Член или симпатизант на демократическа партия. 3. Разг. Човек, к... |
| демократизация - мн. демократизации, ж. Установяване на демокрация. |
| демократизирам - демократизираш, несв. и св.; какво. Извършвам демократизация. |
| демократичен - демократична, демократично, мн. демократични, прил. 1. Който се основава на демокрацията. Демократична държава. Демократични схващ... |