| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| завет - само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги н... |
| заветен - заветна, заветно, мн. заветни, прил. 1. Оставен като завет. Заветни думи. 2. Съкровен, свято пазен. скъп. Заветни мечти. 3. Дълго ... |
| завехна - завехнеш, мин. св. завехнах, мин. прич. завехнал, св. — вж. завяхвам. |
| завечери се - мин. св. завечери се, мин. прич. завечерло се, св. — вж. завечерява се. |
| завечерява се - несв. и завечери се, св. Настъпва вечерта, мръква се. |
| завещавам - завещаваш, несв. и завещая, св. 1. Какво, на кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моят... |
| завещание - мн. завещания, ср. 1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завеща... |
| завещател - мн. завещатели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя. |
| завещателен - завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо. |
| завещателка - мн. завещателки, ж. Жена завещател. |
| завещателски - завещателска, завещателско, мн. завещателски, прил. Който се отнася до завещател. |
| завещая - завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завещал, св. — вж. завещавам. |
| завея - завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам. |
| завеян - завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян. // същ. завеяност, завеяността, ж. |
| завзема - завземеш, мин. св. завзех, мин. прич. завзел, св. — вж. завземам. |
| завземам - завземаш, несв. и завзема, св.; какво. 1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града. 2. Присвоявам, заграб... |
| завивам - завиваш, несв. и завия, св. 1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш ... |
| завивка - мн. завивки, ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки. |
| завиден - завидна, завидно, мн. завидни, прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение. |
| завидя - завидиш, мин. св. завидих и завидях, мин. прич. завидил и завидял, св. — вж. завиждам. |
| завиждам - завиждаш, несв. и завидя, св.; на кого. Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му. // същ. завиждане, ср. |
| завикам - завикаш, св. — вж. завиквам. |
| завиквам - завикваш, несв. и завикам, св. Започвам да викам. |
| завинаги - нареч. За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги. • Веднъж завинаги. Окончателно, безвъзв... |
| завинтвам - завйнтваш, несв. и завинтя, св.; какво. 1. Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет. Този винт е паднал, трябва да г... |
| завинтя - завинтиш, мин. св. завинтих, мин. прич. завинтил, св. — вж. завинтвам. |
| завинтям - завинтяш, несв. Завинтвам. |
| завирам - завираш, несв. и завра, св. 1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете. 2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено... |
| завирвам - завирваш, несв. и завиря, св.; какво. Започвам да виря, да надигам. |
| завиря - завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св. — вж. завирявам. |
| завирявам - завиряваш, несв. и завиря, св. Изпълвам с вода дълбоко място — язовир, басейн и под. |
| зависим - зависима, зависимо, мн. зависими, прил. Ограничен в своите действия от чужда воля, власт, влияние. Зависим от родителите си. Завис... |
| зависимост - зависимостта, само ед., ж. 1. Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност. Малките страни са в зав... |
| завист - само ед.Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. |
| завистлив - завистлива, завистливо, мн. завистливи, прил. 1. Склонен към завист. 2. Изразяващ завист. Завистлив поглед. |
| завистливец - мн. завистливци, м. Завистлив човек, завистник. |
| завистливка - мн. завистливки, ж. Завистлива жена, завистница. |
| завистливо - нареч. Със завист. |
| завистник - мн. завистници, м. Завистлив човек, завистливец. |
| завистница - мн. завистници, ж. Завистлива жена, завистливка. |