буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
ариета - (ит. arietta, умал. от aria)Муз. Малка ария. |
ариец - (по санскр. аrуа 'благороден')1. Ист. Представител на древен индоевропейски народ, завладял Сев. Индия и Иран между II и... |
Ариман - (от перс. собств. Ahriman)1. Мит. Древноперсийско божество, олицетворение на злото.2. Прен. Злото начало. |
ариозо - 1. Неголяма ария, която се редува с речитатив.2. В музиката - напевно, изразително. |
аристократ - мн. аристократи.1. Лице, което принадлежи към аристокрацията.2. Прен. Изтънчен, изискан човек. |
аристократичен - аристократична, аристократично, мн. аристократични.Който е свойствен на аристократ.// същ. аристократичност. |
аристократически - аристократическа, аристократическо, мн. аристократически.Който се отнася до аристократ и аристокрация. |
аристокрация - 1. Висше съсловие, привилигирован слой в обществото с благороден произход.2. Прен. Привилигирована обществена група, която заема и... |
аристон - (фр. ariston но гр. aristos 'най-добър')Муз. Вид механичен музикален инструмент. |
аристотелизъм - (по гр. собств. Aristoteles)Филос. Учение на Аристотел (384-322 пр. Хр.), основано на целенасоченост на материята към своя божеств... |
аритметика - Спец. Дял от математиката, в който се изучават простите свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях.// прил.... |
аритмия - В медицината - нарушение на нормалната дейност на сърцето,която се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари. |
ария - мн. арии.Музикална партия за един глас - предимно в опера. |
арка - мн. арки.1. Свод над отвор в стена или между две колони.2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата. |
аркада - мн. аркади.1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло .2. Проход, галерия под редица от арки на колони. |
аркадаш - мн. аркадаши.Остар. Разг. Другар, побратим. |
Аркадия - (гр. Arkadia)1. Геогр. Област в Южна Гърция, чиито жители са представени в древногръцката поезия като весели и щастливи пастири и ... |
аркбутан - (фр. arc-boutant)Арх. Арка, служеща за подпора на стена. |
Арктика - (по гр. arktikos 'северен')Геогр. Северната полярна област на земното кълбо.// Прил. арктичен и арктически. |
Арлекин - (ит. Arlecchino)1. Литер. Традиционен герой от италианската комедия дел арте, облечен в пъстри дрехи и с черна маска, който изпълн... |
арлекинада - (ит. arlecchinata)1. Литер. Театрална пиеса с главно действащо лице Арлекин.2. Прен. Смехотворство, шутовство. |
армаган - мн. армагани, (два) армагана.Остар. Подарък, донесен от човек, който се връща от далечно пътуване. |
Армагедон - (евр. har megiddo(n) 'хълм край гр. Мегидо(н)')Библ. Според Апокалипсиса - място на есхатологичната битка (в Северна Пал... |
армада - мн. армади.Голяма военноморска или военновъздушна флота. |
арматура - 1. В строителството - железни пръти, които се използват в единна железобетонна конструкция.2. В техниката - съвкупност от прибори ... |
арматурист - мн. арматуристи.Строителен работник, който изработва и монтира арматура. |
армея - Диал.1. Кисело зеле.2. Саламура на кисело зеле.// прил. армеев. |
армирам - армираш.1. В строителството - монтирам арматура.2. Заякчавам, укрепвам предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал) от ... |
армировка - мн. армировки.1. Монтаж на арматура.2. Заякчаване, укрепване. |
армия - мн. армии.1. Въоръжените сили на една държава.2. Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии.3. Прен. Огромна съ... |
армюр - (фр. armure)Текст. Украшение върху плат, нанесено още при неговото изтъкаване. |
арнаут - (тур. arna(v)ut от гр. arbanites)1. Нар. Албанец.2. Прен. Упорит човек, лют човек.// Прил. арнаутски. |
арнаутин - мн. арнаути.1. Остар. Албанец.2. Прен. Твърдоглав, отмъстителен човек с тежък характер. |
арогантен - арогантна, арогантно, мн. арогантни.Който е безочлив, дързък, груб.// нареч. арогантно.// същ. арогантност. |
аромат - мн. аромати, (два) аромата.Приятна миризма, благоухание.// прил. ароматен. |
ароматизирам - ароматизираш.Придавам аромат. |
ароматичен - ароматична, ароматично, мн. ароматични.В който има аромат. |
арпа - (тур. arpa)1. Неолющен ориз.2. Ечемик. |
арпаджик - мн. арпаджици, (два) арпаджика.Дребен лук за разсад, добит от семе. |
арсен - Химически елемент - крехко сиво-бяло вещество с метален блясък. |