буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
акцепт - (нем. Akzept по лат. acceptor 'получен, приет')Фин.1. Съгласие за сключване на договор при определени от другата страна ... |
акцептант - (нем. Akzeptant по лат. acceptans, -antis 'приемащ')Банк. Лице, което се задължава да изплати полица. |
акцептор - (лат. acceptor 'приемател')Хим. Вещество, което присъединява към себе си атом водород.// Прил. акцепторен. |
акцес - (лат. accessus)Пристъп на болест; припадък. |
акцесионен - (по лат. accessio 'прибавка')Юр. За договор, списък и др. - който се прибавя към друг, по-раншен. |
акцесорен - (нлат. accessorius) Книж.1. Добавъчен, допълнителен.2. Второстепенен, случаен. |
акцидентен - (по лат. accidens, -entis 'случващ се')Книж. Случаен, несъществен. |
акциз - мн. акцизи, (два) акциза.Коствен данък върху потребителски стоки.// прил. акцизен, акцизна, акцизно, мн. акцизни. |
акционер - мн. акционери.Притежател на акции, участник с акции.// прил. акционерен, акционерна, акционерно, мн. акционерни. |
акция - мн. акции.Ценна книга за внесен дял в капитала на акционерно дружество, която дава определени права на вносителя. |
акче - (тур. akce)Ост. Дребна турска монета. |
акъл - мн. акъли, (два) акъла, м.Разг. Ум, разум. |
акър - мн. акри, (два) акъра.Английска мярка за повърхнина, равна на 4047 квадратни метра. |
ала - съюз. Но. |
алабастър - само ед. Разновидност на гипса.// прил. алабастров, алабастрова, алабастрово, мн. алабастрови. |
алабаш - мн. алабаши, (два) алабаша.Диал. Сладка ряпа, червена ряпа; гулия. |
алаброс - Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и назад коса. |
аламбик - (фр. alambic от ар. al-anbiq, което от гр. ambix 'съд')Хим. Ост. Голям съд за дестилиране. |
аламинут - мн .аламинути, (два) аламинута.1. Нареч. Веднага, в момента, на минутата.2. Същ. Ястие приготвено бързо. |
аларма - мн. аларми.1.Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.2. Разг. Шум, глъч, олелия.// прил. алармен, аларме... |
алармирам - алармираш.1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога.2. Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание. |
алба - (фр.-прованс. alba от лат. alba(lux) 'зора')Старопровансалска предутринна песен. |
албатрос - мн. албатроси, (два) албатроса.Голяма морска птица, подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле. |
албедо - (англ. albedo от клат. albedo 'белота')Физ. Астрон. Величина, характеризираща отражателната способност на телата. |
албигойци - (фр. albigeois по собств. лат. Albiga, фр. Albi, град във Франция)Ист. Еретици дуалисти в областта Лангедок в Южна Франция през XI... |
албин - (по исп. albino 'албинос')Зоол. Животно с бяла козина (вълк, лисица, заек и др.), което живее в северните области. |
албинизъм - (нлат. albinismus по лат. albus 'бял')Мед. Вродена пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите, от ко... |
албинос - мн. албиноси, м.Човек или животно с пълна или частична липса на пигмент на кожата, космите и очите. |
Албион - (англ. Albion от лат. Albion)Старо име на Англия. |
албум - мн. албуми, (два) албума.1. Книга с твърда подвързия за подреждане на снимки, марки и под.2. Книжно издание с репродукции. |
албумин - Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани. |
алвеолар - (нлат. alveolaris )Фон. Звук, който се учленява, като върхът на езика се допира до алвеолите (д, т). алвеоларен. |
алвеоли - алвеол.1. Крайните разширения на бронхите във вид на мехурчета.2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените на... |
алга - (лат. alga)Водорасло. |
алгебра - Дял от математиката, в който се изучават свойствата на величините независимо от тяхното числово значение. // Прил. алгебричен, алг... |
алгоритъм - мн. алгоритми, (два) алгоритъма.В математиката и изчислителната техника - система от последователни действия, които водят до решен... |
алдехиди - В химията - органични съединания: летливи течности със свойствена миризма,които се използват в производството на изкуствена смола ... |
алебарда - (фр. hallebarde от нем. Hellebarde, helmbarte)Ист. Вид средновековно копие с брадвичка на върха. |
алегация - (лат. allegatio)Юр. Довод, твърдение, позоваване. |
алегория - мн. алегории.В литературата - поетически образ, който се създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг; ин... |