буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
инфарктен - инфарктна, инфарктно, мн. инфарктни, прил. 1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки. 2. Прен. Който е крайно напрегнат, стре... |
инфектирам - инфектираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам инфекция. Инфектирам рана. — инфектирам се. За рана или орган на тялото — получава... |
инфекциозен - инфекциозна, инфекциозно, мн. инфекциозни, прил. Спец. 1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е при... |
инфекция - мн. инфекции, ж. Спец. В медицината - проникване на болестотворни микроби в организма и начало на заболяване; заразяване. Стомашно... |
инфинитив - мн. инфинитиви, (два) инфинитива, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици. |
инфлация - само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тя... |
инфлуенца - само ед. Заразно вирусно заболяване; грип. |
информативен - информативна, информативно, мн. информативни, прил. Който информира, осведомява. |
информатика - само ед. Наука за автоматичното обработване на информация. |
информация - мн. информации, ж. 1. Съобщение, сведение за нещо; осведомяване. Давам информация. Получавам информация. Източник на информация. 2... |
информирам - информираш, несв. и св.; кого, за какво. Давам информация, осведомявам. Говорителят информира журналистите за хода на преговорите.... |
инфра- - Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др. |
инфразвук - мн. инфразвуци, (два) инфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, и... |
инфраструктура - само ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергий... |
инфрачервен - инфрачервена, инфрачервено, мн. инфрачервени, прил. • Инфрачервени лъчи. Спец. Във физиката — невидимо електромагнитно лъчение, чи... |
инфузория - мн. инфузории, ж. Едноклетъчен организъм, който живее в пресни и солени води или като паразит. |
инхалатор - мн. инхалатори, (два) инхалатора, м. Апарат за инхалация. |
инхалация - мн. инхалации, ж. Вдишване на пари, газове и лекарства с лечебна цел. // прил. инхалационен, инхалационна, инхалационно, мн. инхал... |
инцидент - мн. инциденти, (два) инцидента, м. Неприятна случка, произшествие. По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без и... |
инцидентен - инцидентна, инцидентно, мн. инцидентни, прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентн... |
инч - инчът, инча, мн. инчове, (два) инча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол. |
ипотека - мн. ипотеки, ж. 1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникъ... |
ипотекирам - ипотекираш, несв. и св.; какво. Залагам недвижим имот срещу кредит. |
ипохондрия - само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия. |
иприт - само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне. |
ирадиация - само ед. 1. Спец. Явление, при което ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност. 2. Ра... |
ирационален - ирационална, ирационално, мн. ирационални, прил. 1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен. 2. Спец. В математиката — за... |
ирационализъм - само ед. Философско учение, което признава за основен вид познание интуицията, чувството, инстинкта. |
иреален - иреална, иреално, мн. иреални, прил. Нереален, недействителен. |
иригатор - мн. иригатори, (два) иригатора, м. Уред за промиване на вътрешни органи, за клизми и др. |
иригация - само ед. 1. Изкуствено напояване на обработваеми площи чрез система от канали. 2. Промивка на вътрешни органи. // прил. иригационе... |
иридий - само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината. |
ирис - мн. ириси, (два) ириса, м. 1. Спец. В анатомията — цветната част на окото около зеницата. 2. Цветето перуника. // прил. ирисов, ир... |
иронизирам - иронизараш, несв. и св.; кого/какво. Отнасям се с ирония, с насмешка. Постоянно го иронизираше заради професията му. |
ироничен - иронична, иронично, мн. иронични, прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка. // ... |
ирония - само ед. 1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония. 2. В литературата — стили... |
исихазъм - само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през XIII — XIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога ч... |
исихаст - мн. исихасти, м. Последовател на исихазма. |
иск - искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. О... |
искам - искаш, несв. 1. Какво. Имам потребност или желание да получа нещо. Искам вода. Искам хубава къща. 2. Какво. Моля или настоявам да ... |