| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дрянка - мн. дренки, ж. 1, Плод на дрян. 2. Разг. Дрян. • От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви в недостатъците си. |
| дряновица - мн. дряновици, ж. Дрянова тояга, пръчка. |
| дуализъм - само ед. 1. Спец. Философско учение, което признава съсъществуването на две начала — идеално и материално. 2. Спец. В религиите — ... |
| дублаж - само ед. Спец. Дублиране. |
| дублет - мн. дублета, (два) дублета, м, 1. Спец. В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приета в един език. 2. Втор... |
| дубликат - мн. дубликати, (два) дубликата, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубл... |
| дублирам - дублираш, несв. и св. 1. Спец. Подготвям роля в театрална постановка като резерв за заместване на основния изпълнител при нужда. 2... |
| дубльор - мн. дубльори, м. 1. Актьор, който дублира друг в театрална постановка. 2. Четец, който изпълнява ролята при дублиране на друг език... |
| дубъл - мн. дубли, (два) дубъла, м. Спец. В киното — всяко едно от заснеманията на един и същи кадър. |
| дувар - мн. дувари, (два) дувара, м. Стена, зидана ограда, зид. Трябва да прескочите дувара. |
| дудук - мн. дудуци, (два) дудука, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара. |
| дуел - мн. дуели, (два) дуела, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел. |
| дуелирам се - дуелираш се, несв. и св. Участвам в дуел. |
| дует - мн. дуети, (два) дуета, м. 1. Вокална или инструментална група от двама изпълнители. Дует "Ритон". 2. Музикална творба, ... |
| дузина - мн. дузини, ж. 1. Дванайсет предмета (обикн. еднакви) или лица. Купих две дузини сладки. 2. Голяма група, голям брой. Дойдоха цяла... |
| дузпа - мн. дузпи, ж. Спец. Във футбола - единайсетметров наказателен удар, който се изпълнява от един състезател, застанал сам срещу врат... |
| дук - дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, ко... |
| дукеса - мн. дукеси, ж. Жена или дъщеря на дук. |
| дуло - мн. дула, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета. |
| дум-дум - междум. За наподобяване на звуци от изстрели, тропане и др. |
| дума - мн. думи, ж. 1. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовава, означава едно понятие. Колко думи използва е... |
| думам - думаш, несв. Разг. Казвам, говоря, приказвам. |
| думан - само ед. Диал. 1. Мъгла. 2. Дим, пушек, прах. |
| думвам - думваш, несв. и думна, св. Думкам веднъж или поединично. Думнаха няколко изстрела. |
| думкам - думкаш, несв. Разг. 1. По какво, с какво, какво. Произвеждам тъп звук, като удрям по някакъв предмет. Думкам по вратата. Думкам (п... |
| думна - думнеш, мин. св. думнах, мин. прич. думнал, св. — вж. думвам. |
| дунапрен - само ед. Изкуствена мека и пореста материя, употребявана в бита и в промишлеността. Дюшек от дунапрен. // прил. дунапренов, дунапр... |
| дунда - мн. дунди, ж. Разг. Пренебр. Дундеста жена. |
| дундест - дундеста, дундесто, мн. дундести, прил. Който е с възпълно, обемисто тяло. Дундесто дете. Дундеста жена. |
| дундьо - мн. дундьовци, м. Разг. Пренебр. Дундест мъж или дундесто момче. |
| дуо - само ед. Дует. |
| дупка - мн. дупки, ж. 1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише. 2. Издълбана вдлъбнатина с ов... |
| дуплекс - само ед. 1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки. 2. За телефон — една линия с два телефонни поста... |
| дупча - дупчиш, мин. св. дупчих, мин. прич. дупчил, несв.; какво/кого. 1. Правя, пробивам дупки. Дупча с куршум. Дупча пита. Дупча стената... |
| дупчест - дупчеста, дупчесто, мн. дупчести, прил. По който има дупки, който е с дупки или шупли. Дупчеста материя. Дупчест козунак. Дупчеста... |
| дур - междум. Остар. Стой! Спри! |
| дуралуминий - дуралуминият, дуралуминия, само ед., м. Спец. Твърда и лека сплав на алуминий с мед и други метали, използвана в самолето-строенет... |
| дух - духът, духа, мн. духове и духове, (два) духа, м. 1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности. 2. Вътрешна, нравствена, в... |
| духало - мн. духала, ср. 1. Приспособление за раздухване на огън (обикн. кожен мях). 2. Тръбичка, цев, през която се надува духов инструмен... |
| духам - духаш, несв. 1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило. 2. Безл. Става течение, чувства се вятър. ... |