| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| емпирически - емпирическа, емпирическо, мн. емпирически, прил. Емпиричен. |
| емулсия - мн. емулсии, ж. Спец. 1. Течност, наситена с неразтворени капки от друга течност. 2. Светлочувствителен слой на фотолентите и фото... |
| емфаза - само ед. Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др. // ... |
| ендоскоп - мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.). |
| ендшпил - само ед. Спец. В шахмата — последна част от една партия. |
| енергетика - само ед. Стопанска област, която включва производството, преобразуването, пренасянето и използването на различните видове енергия ... |
| енергичен - енергична, енергично, мн. енергични, прил. Пълен с енергия (в 2 знач.); решителен, активен, деен, интензивен. // нареч. енергично.... |
| енергия - само ед. 1. Едно от основните свойства на материята — способност да произвежда работа. Механична енергия. Водна енергия. Електриче... |
| енерго- - Първа съставна част на сложни думи със значение енергия (в 1 знач.), напр. енергобаланс, енергокомбинат, енергомашиностроене, енер... |
| ензими - само мн. Спец. Ферменти, които се съдържат в животинските и растителните организми, с голямо значение при обмяната на веществата. |
| енигма - мн. енигми, ж. Загадка. // прил. енигматичен, енигматична, енигматично, мн. енигматични. |
| еничар - еничарят, еничаря, мн. еничари, м. Еничарин. |
| еничарин - мн. еничари, м. Истор. Войник от войска на Турската империя, съставена от избрани и насила потурчени християнски момчета. // прил.... |
| енклитика - мн. енклитики, ж. Спец. В езикознанието - дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума. |
| енория - мн. енории, ж. Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник. // прил. енорийски, енорийска, енорийско, м... |
| енотека - мн. енотеки, ж. Спец. Винарска изба за съхраняване на бутилки. |
| ентерит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на тънките черва. |
| ентомология - само ед. Спец. Раздел от зоологията, в който се изучават насекомите. |
| ентусиазирам - ентусиазираш, несв. и св. кого. Предизвиквам ентусиазъм. — ентусиазирам се. Изпадам в ентусиазъм. Лесно се ентусиазира. |
| ентусиазиран - ентусиазирана, ентусиазирано, мн. ентусиазирани, прил. Който е обхванат от ентусиазъм или изразява ентусиазъм. |
| ентусиазъм - само ед. Силно въодушевление, душевен подем, желание за дейност. Много скоро те напусна ентусиазмът. |
| ентусиаст - мн. ентусиасти, м. Човек, който лесно се ентусиазира, който действа с ентусиазъм. |
| енфие - мн. енфиета, ср. Остар. Вид тютюн на прах за смъркане. |
| енцефалит - само ед. Спец. В медицината - инфекциозно възпаление на главния мозък. |
| енциклопедизъм - само ед. Осведоменост в различни области на знанието. |
| енциклопедист - мн. енциклопедисти, м. Човек, който се отличава с енциклопедизъм. |
| енциклопедичен - енциклопедична, енциклопедично, мн. енциклопедични, прил. 1. Който се отнася до енциклопедия. Енциклопедичен речник. 2. Който се о... |
| енциклопедически - енциклопедическа, енциклепедическо, мн. енциклопедически, прил. Енциклопедичен. |
| енциклопедия - мн. енциклопедии, ж. Научен справочник за всички или за отделни области на знанието във форма на речник. Българска енциклопедия. Е... |
| еньовче - мн. еньовчета, ср. Полско цвете с тънко стъбло и дребни жълти цветчета, което цъфтят по Еньовден. |
| еолит - само ед. Спец. Най-старият период от каменната епоха, когато хората са си служели с примитивни каменни оръдия. |
| епархия - мн. епархии, ж. Спец. Църковна област, която се управлява от епископ или митрополит. // прил. епархийски, епархийска, епархийско, ... |
| епентеза - мн. епентези, ж. Спец. В езикознанието — вмъкване на звук в състава на дума при изговор. |
| епигон - мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтар... |
| епигонство - само ед. Проява на епигон; подражателство. |
| епиграма - мн. епиграми, ж. Кратко сатирично стихотворение. |
| епиграф - мн. епиграфи, (два) епиграфа, м. 1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да по... |
| епиграфика - само ед. Наука за разчитане и тълкуване на древните надписи. |
| епидемиолог - мн. епидемиолози, м. Специалист по епидемиология. |
| епидемиология - само ед. Спец. В медицината — дял от медицината, в който се изучават заразните болести. // прил. епидемиологичен, епидемиологична,... |