келява, келяво, мн. келяви, прил. Разг. 1.
Който е
болен от кел. 2. За
земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска
растителност. 3. За земя — лоша, неплодородна. 4. За растителност — ниска, слаба, пожълтяла. 5. Прен. Който е
некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки. • Нямам келява пара. Разг. Нямам никакви пари.