буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
мито - мн. мита, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита. |
митолог - мн. митолози, м. Специалист по митология. |
митология - мн. митологии, ж. 1. Съвкупност от митове на един народ. Славянска митология. 2. Само ед. Наука за произхода, значението и историч... |
митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения. |
митрополит - мн. митрополити, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия. // прил. митрополитски, митрополитска, м... |
митрополия - мн. митрополии, ж. 1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества. 2. Сградата, в която се помещава митрополитът и ... |
мичман - мн. мичмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание. // прил. мичмански, мичманска, мичм... |
миш-маш - 1. Нареч. Объркано, хаотично. Всичко стана миш-маш. 2. Същ., само ед., м. Ястие — бъркани яйца с лютеница или печени пиперки. |
мишелов - мн. мишелови, (два) мишелова, м. Едра граблива птица; ястреб. |
мишеловка - мн. мишеловки, ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки. |
мишеморка - само ед. Отрова арсеник. |
мишена - мн. мишени, ж. 1. Предмет, който служи за цел при стрелба. 2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишен... |
миши - миша, мише и мишо, мн. миши, прил. Който се отнася до мишка. |
мишина - мн. мишини, ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка. |
мишка - мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср... |
мишкувам - мишкуваш, несв. 1. За животно — ловя мишки. Лисицата беше много гладна и слаба и затова бе принудена да мишкува. 2. Разг. Ровя. тъ... |
мишница - мн. мишници, ж. Част от ръката между рамото и лакътя. • Нося две дини под една мишница. Върша две различни работи едновременно. |
мишок - мн. мишоци, (два) мишока, м. Мъжка или едра мишка. |
мишца - мн. мишци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци. • Напрягам мишци. Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа. |
мия - миеш, мин. св. мих, мин. прич. мил, несв.; какво. 1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си. 2. Прен. ... |
миялня - мн. миялни, ж. 1. Помещение, предназначено за миене на много хора едновременно. 2. Обособена част от кухненски блок в заведение за... |
мияч - мн. миячи, м. Работник, който мие (стълбища, под, съдове и др.). |
миячен - миячна, миячно, мн. миячни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. • Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за м... |
миячка - мн. миячки, ж. Жена мияч. |
млад - млада, младо, мн. млади, прил. 1. Който не е роден отдавна; неголям по възраст. Млад човек. Млада жена. 2. Който е израсъл малко. ... |
младеж - мн. младежи, м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж. |
младенец - мн. младенци, м. 1. Новороденият Христос. Мадоната с младенеца. 2. Малко дете, бебе, новородено. Спи като младенец. // прил. младе... |
младея - младееш, мин. св. младях, мин. прич. младял, несв. 1. Ставам млад, подмладявам се. 2. Изглеждам млад за годините си. Въпреки петде... |
младина - мн. младини, ж. Разг. Обикн. мн. Младост. • На младини. По време на младостта, на млади години. |
младограматик - мн. младограматици, м. Спец. Представител и привърженик на младограматическата школа в езикознанието. // прил. младограматически, ... |
младоженец - мн. младоженци, м. Човек, който сега се жени или малко след женитбата. // прил. младоженски, младоженска, младоженско, мн. младоже... |
младоженка - мн. младоженки, ж. Жена, която сега се омъжва или малко след сватбата. |
младок - мн. младоци, м. 1. Разг. Млад човек. 2. Диал. Младо дръвче или издънка. |
младолик - младолика, младолико, мн. младолики, прил. Който е с младо лице и изглежда по-млад, отколкото е. |
младост - младостта, само ед., ж. 1. Възраст след детството до зрелите години. 2. Качество на млад. • Не е в първа младост. Не е много млад. |
младши - младша, младше, мн. младши, прил. По-долен в служебното положение, с по-нисък чин. Младши офицер. Младши сержант. |
млат - млатът, млата, мн. млатове, (два) млата, м. Диал. Голям железен чук. |
млатя - млатиш, мин. св. млатих, мин. прич. млатил, несв. Разг. Какво/кого. Бия, удрям, блъскам. |
млекар - млекарят, млекаря, мн. млекари, м. Лице, което произвежда и/или продава мляко. // прил. млекарски, млекарска, млекарско, мн. млека... |
млекарка - мн. млекарки, ж. Жена млекар. |