буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
диадема - мн. диадеми, ж. 1. Женско скъпоценно украшение за глава с формата на корона. 2. Прен. Разг. Предмет за задържане на косата с форма... |
диакритичен - диакритична, диакритично, мн. диакритични, прил. • Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означ... |
диакритически - диакритическа, диакритическо, мн. диакритически, прил. Диакритичен. |
диалект - мн. диалекти, (два) диалекта, м. Спец. В езикознанието — разновидност на националния език, която се използва в определена общност ... |
диалектизъм - мн. диалектизми, (два) диалектизъма, м. Спец. Езиков елемент, който е присъщ само на един диалект. Речта на Елин-Пелиновите герои ... |
диалектик - мн. диалектици, м. Последовател на диалектиката като наука. |
диалектика - само ед. 1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимнат... |
диалектичен - диалектична, диалектично, мн. диалектични, прил. Който се основава на диалектиката. Диалектичен метод. |
диалектически - диалектическа, диалектическо, мн. диалектически, прил. Диалектичен. |
диалектология - само ед. Дял от езикознанието, който изучава и систематизира диалектите на един език. |
диалог - мн. диалози, (два) диалога, м. 1. Разговор между две лица или между група хора. 2. Спец. В литературата — разговор между действащи... |
диамант - мн. диаманти, (два) диаманта, м. 1. Само ед. Прозрачен, често безцветен минерал със силен блясък и голяма твърдост, който е модифи... |
диаметрален - диаметрална, диаметрално, мн. диаметрални, прил. 1. Който се отнася до диаметър. 2. Прен. Противоположен, в най-голяма сила различ... |
диаметър - мн. диаметри, (два) диаметъра, м. 1. Отрязък от права линия, която минава през центъра на окръжност и свързва две точки от окръжно... |
диапазон - само ед. 1. Спец. В музиката — съвкупност от звуци с различна височина, достъпни за един глас или музикален инструмент. 2. Прен. О... |
диапозитив - мн. диапозитиви, (два) диапозитива, м. Фотографска снимка върху прозрачен материал, предназначена за възпроизвеждане на екран с по... |
диапрожекция - мн. диапрожекции, ж. Прожекция на диапозитиви. |
диария - мн. диарии, ж. Ненормално често ходене по голяма нужда с наличие на воднисти изпражнения с различен произход; разстройство. Летни ... |
диафилм - мн. диафилми, (два) диафилма, м. Късометражен филм, съставен от диапозитиви. |
диафрагма - мн. диафрагми, ж. 1. Сухожилно-мус-кулна преграда, отделяща гръдната кухина от коремната при човека и другите бозайници. 2. Спец. ... |
диахрония - само ед. Спец. 1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план. 2. Историческа послед... |
дибидюс - нареч. Остар. Напълно, съвсем. Тръгнала дибидюс гола. |
див - дива, диво, мн. диви, прил. 1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена. 2. Който не е култивиран или о... |
дивак - мн. диваци, м. 1. Човек, който принадлежи към първобитно племе. 2. Пренебр. Човек, който изостава в развитието си поради саможивос... |
диван - мн. дивани, (два) дивана, м. 1. Тапицирано канапе с облегалка. 2. Истор. Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която ... |
диване - мн. диванета, ср. Разг. Глупав човек; дивак, наивник. Къде гледаш бе, диване! |
дивачка - мн. дивачки, ж. Жена дивак. |
дивашки - дивашка, дивашко, мн. дивашки, прил. Който се отнася до дивак. Дивашки вик. |
диващина - мн. диващини, ж. 1. Проява на дивак. 2. Глупава постъпка, безсмислица. |
дивен - дивна, дивно, мн. дивни, прил. Който притежава изключителни качества; необикновен, прелестен, чуден. Дивни Крали Марко! (Ив. Вазов... |
диверсант - мн. диверсанти, м. Участник в диверсия. // прил. диверсантски, диверсантска, диверсантско, мн. диверсантски. |
диверсификация - само ед. Отказ от едностранчива специализация, придобиване на многостранен, многоотраслов характер. |
диверсия - мн. диверсии, ж. 1. Подривна дейност на подготвени агенти срещу установен държавен ред или срещу различни обекти; саботаж. 2. Спец... |
дивеч - само ед. 1. Диви животни или птици. Гората е пълна с дивеч. 2. Убитите по време на лов животни и птици и тяхното месо като храна. ... |
дивечовъдство - само ед. Отглеждане на дивеч при специално създадени условия или в контролирани естествени територии. |
дивея - дивееш, мин. св. дивях, мин. прич. дивял, несв. 1. Живея примитивно, откъснато. 2. Проявявам се като див, невъзпитан човек. 3. Жар... |
дивидент - мн. дивиденти, м. Спец. Части от печалбата, които се изплащат на акционерите пропорционално на вложения капитал. • Трупам политиче... |
дивизия - мн. дивизии, ж. Голямо войсково обединение на няколко еднородни или разнородни части. Танкова дивизия. |
дивотия - мн. дивотии, ж. 1. Състояние на пър-вобитност, изостаналост, некултурност; простотия. 2. Разг. Глупава постъпка, щуротия. 3. Разг.... |
дивя се - дивиш се, мин. св. дивих се, мин. прич. дивил се, несв. Възхищавам се, учудвам се. Туристите се дивяха на чудесната гледка. |