буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
неблагонадежден - неблагонадеждна, неблагонадеждно, мн. неблагонадеждни, прил. Който не внушава доверие. // същ. неблагонадеждност, неблагонадежднос... |
неблагоприличен - неблагоприлична, неблагоприлично, мн. неблагоприлични, прил. Неприличен. |
неблагоприличие - само ед. Проява на неблагоприличен човек. |
неблагопристоен - неблагопристойна, неблагопристойно, мн. неблагопристойни, прил. Който е лишен от благопристойност; неприличен. |
неблагоприятен - неблагоприятна, неблагоприятно, мн. неблагоприятни, прил. 1. Който не е благоприятен, не носи полза, не помага. Неблагоприятни кли... |
неблагоразумен - неблагоразумна, неблагоразумие, мн. неблагоразумни, прил. Който не се съобразява със здравия разум. Неблагоразумни действия. |
небоеспособен - небоеспособна, небоеспособно, мн. небоеспособни, прил. Който не е боеспособен. // същ. небоеспособност, небоеспособността, ж. |
небосвод - само ед. Видимата част от небето. |
небосклон - само ед. 1. Част от небето, разположена над хоризонта. 2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небоскло... |
небостъргач - мн. небостъргачи, (два) небостъргача, м. Сграда с многобройни етажи. Летяхме над небостъргачите в Ню Йорк. |
небран - небрана, небрано, мн. небрани, прил. Който още не е бран (за градина, лозе, овошки). Намерихме една небрана круша. • В небрано лоз... |
небрежен - небрежна, небрежно, мн. небрежни, прил. 1. Който се отнася невнимателно към работата си. Небрежен работник. 2. Който е направен бе... |
небце - мн. небцета, ср. Горната вътрешна част на устата, която има сводеста форма. Твърдо небце. |
невалиден - невалидна, невалидно, мн. невалидни, прил. Който не е валиден, който няма валидност. Невалидна диплома. |
неведение - само ед. Незнание, неосведоменост. В неведение съм по този въпрос. |
неведнъж - нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град. |
неведом - неведома, неведомо, мн. неведоми, прил. Остар. 1. Незнаен, неизвестен. Неведоми пътища. 2. Тайнствен; неразбираем. Неведоми сили г... |
невеж - невежа, невежо, мн. невежи, прил. Мало-образован, слабокултурен; който няма достатъчно знания. |
невежа - мн. невежи, м. и ж. Невеж човек. |
невежествен - невежествена, невежествено, мн. невежествени, прил. 1. Който няма знания; неграмотен. 2. Който се отличава с невежество. Невежеств... |
невежество - мн. невежества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ. |
невен - мн. невени, (два) невена, м. Градинско цвете с жълто-оранжеви цветове. |
неверен - невярна, невярно, мн. неверни, прил. 1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. Неверен отговор. 2. Който нарушав... |
неверие - само ед. Липса на вяра; неувереност. |
неверник - мн. неверници, м. 1. Човек, който не е верен. 2. Човек, който не вярва. 3. Друговерец (нехристиянин). |
неверница - мн. неверници, ж. Жена неверник. |
невероятен - невероятна, невероятно, мн. невероятни, прил. 1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история. 2. Много голям, з... |
невесел - невесела, невесело, мн. невесели, прил. 1. Който не притежава веселост. Невесел разказ. 2. Тъжен, нерадостен. Този ден Ирина беше ... |
невеста - мн. невести, ж. Невяста. |
невестин - невестина, невестино, мн. невестини, прил. Който принадлежи на невяста. Невестино облекло. |
невестински - невестинска, невестинско, мн. невестински, прил. Който се отнася до невяста (млада булка). |
невестулка - мн. невестулки, ж. Хищен бозайник с дребно и тънко тяло. |
невеществен - невеществена, невеществено, мн. невеществени, прил. Който не е изграден от вещество; нематериален, духовен. // същ. невещественост... |
невзрачен - невзрачна, невзрачно, мн. невзрачни, прил. Който е с непривлекателна външност; некрасив, неугледен. Невзрачна жена. // същ. невзра... |
невиделица - само ед. • От невиделица/из невиделица. Ненадейно, неочаквано. |
невидим - невидима, невидимо, мн. невидими, прил. Който не може да се види; недостъпен за зрението, незабележим. Невидим помощник. // същ. н... |
невинен - невинна, невинно, мн. невинни, прил. 1. Който Няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен. 2. Чистосърдечен, на... |
невменяем - невменяема, невменяемо, мн. невменяеми, прил. 1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние. 2. ... |
невмешателство - мн. невмешателства, ср. Обикн. ед. Отказ от намеса в нещо, обикновено във вътрешните работи на някоя държава. Политика на невмешат... |
невнимание - само ед. 1. Разсеяност, липса на внимание. Грешка по невнимание. 2. Липса на уважение към някого; пренебрежение, неучтивост. |