буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
крепостничка - мн. крепостнички. ж. Истор. Жена крепостник. |
крепък - крепка, крепко, мн. крепки, прил. 1. Който е физически здрав, як, силен. Крепко тяло. Крепки ръце. Крепка прегръдка. 2. Който е ду... |
крепя - крепиш, мин. св. крепих, мин. прич. крепил, несв. 1. Какво. Държа здраво, подпирам. Колоните крепят къщата. 2. Какво/кого. Придърж... |
креслив - креслива, кресливо, мн. кресливи, прил. 1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас. 2. Който е склонен да кре... |
кресло - мн. кресла, ср. 1. Широк, удобен, обикн. тапициран стол с облегалки за ръцете. Кожено кресло. Потъвам в креслото. 2. Прен. Висок п... |
кресна - креснеш, мин. св. креснах, мин. прич. креснал, св. — вж. крясвам. |
кретам - креташ, несв. 1. Вървя, движа се бавно, с усилие; клатя се. Стара е, едва крета, но върви. 2. Прен. Карам трудно съществуване, едв... |
кретен - мн. кретени, м. 1. Спец. В медицината - човек, болен от кретенизъм. 2. Прен. Глупав човек, некадърен човек. Той е голям кретен. По... |
кретенизъм - само ед. 1. Спец. В медицината — умствена и физическа недоразвитост вследствие от атрофия на щитовидната жлеза. 2. Прен. Глупост, ... |
крехък - крехка, крехко, мн. крехки, прил. 1. Който е чуплив, трошлив. Кристалното стъкло е много крехко. Крехко стъбло. Крехко цвете. 2. П... |
кречетало - мн. кречетала, ср. 1. Истор. Дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните. 2. Дет... |
крещя - крешиш, мин. св. крещях, мин. прич. крещял, несв. 1. Надавам, издавам силен вик, крясък. Птиците крещят. Децата крещят. 2. Говоря ... |
крещящ - крещяща, крещящо, мн. крещящи, прил. 1. Който крещи. Крещяща птица. 2. Прен. Който привлича вниманието с нещо; който се откроява. ... |
крея - крееш, мин. св. креях, мин. прич. креял , несв. 1. Постепенно отслабвам физически; линея, вехна. Декарите не и помогнаха, от ден н... |
крив - крива, криво, мн. криви, прил. 1. Който не е прав, а извит, с извивки. Крива линия. Крива улица. Криво дърво. 2. Който е наклонен;... |
крива - мн. криви, ж. 1. Крива линия в математиката, както и всяка крива линия. 2. Линия, показваща ръст и спад в развитието на някакъв пр... |
кривак - мн. криваци, (два) кривака, м. Дебела тояга с извит край за подпиране, която служи обикн. на овчар; гега. Овчарски кривак. Удрям с... |
криввам - кривваш, несв. и кривна, св. 1. Отклонявам се изведнъж от пътя, с едно леко, кратко завиване. Кривна в уличката и изчезна от погле... |
кривда - само ед. • Кривда и правда. Справедливост и несправедливост. Не разбирам къде е кривдата, къде е правдата. |
кривина - мн. кривини, ж. 1. Само ед. Качество на крив. Дървото беше с голяма кривина. 2. Извивка на път, линия и др. Вървяха по планинските... |
кривна - кривнеш, мин. св. кривнах, мин. прич. кривнал, св. — вж. криввам. |
криво- - Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног. |
кривоглед - кривогледа, кривогледо, мн. кривогледи, прил. Който страда от кривогледство. |
кривогледство - само ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство. |
кривол - мн. криволи, (два) кривола, м. 1. Закривен кюнец на печка. 2. Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола. |
криволица - мн. криволици, ж. 1. Обикн. мн. Няколко последователни завоя на път, река. Реката прави криволици. 2. Крива линия, извита лента, ш... |
криволича - криволичиш, мин. св. криволичих, мин. прич. криволичил, несв. 1. Вървя на зиг-заг, на криволици. Колата криволичи по планинския пъ... |
криволя - криволиш, мин. св. криволих, мин. прич. криволил, несв. Криволича. |
кривя - кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. кривил, несв. 1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя... |
криеница - само ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси. • Играем си на криеница. Прен. Имаме отношения ... |
криза - мн. кризи, ж. 1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. ... |
крик - крикът, крика, мн. крикове, (два) крика, м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик. |
крикет - само ед. Спец. В спорта — игра, която се играе на открито игрище между два отбора с малка твърда топка, която се удря с бухалки. О... |
крилат - крилата, крилато, мн. крилати, прил. Който има крила (в 1 и 2 знач.). Крилати насекоми. Крилати мечти. • Крилат израз. Кратък и об... |
крило - мн. крила и криле, ср. 1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб. 2. Една от плоските повърхности н... |
криминале - мн. криминалета, ср. Разг. Криминален роман или филм. |
криминален - криминална, криминално, мн. криминални, прил. 1. Който се отнася до наказателно престъпление. Криминален случай. Криминален филм. ... |
криминалист - мн. криминалисти, м. Специалист по криминалистика. |
криминалистика - само ед. Спец. Правна дисциплина, която изучава методите и средствата за разкриване на криминални престъпления. |
криминолог - мн. криминолози, м. Специалист по криминология. |