| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| зрително - нареч. 1. Чрез зрението. Възприемали зрително. 2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително. |
| зубрач - мн. зубрачи, м. Разг. Пренебр. Ученик или студент, който зубри. // прил. зубрачески, зубраческа, зубраческо, мн. зубрачески. |
| зубрачка - мн. зубрачки, ж. Жена зубрач. |
| зубря - зубриш, мин. св. зубрих, мин. прич. зубрил, несв. Разг. Пренебр. Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилаг... |
| зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа. |
| зулум - мн. зулуми, (два) зулума, м. Разг. Пакост, безчинство, обир, насилие. |
| зулумджия - мн. зулумджии, м. Разг. Човек, който прави зулуми. |
| зурла - мн. зурли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла. |
| зурладжия - мн. зурладжии, м. Човек, който свири на зурла. |
| зурлест - зурлеста, зурлесто, мн. зурлести, прил. Който има голяма зурла. |
| зъб - зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м. 1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се от... |
| зъбар - зъбарят, зъбаря, мн. зъбари, м. Остар. Човек, който вади зъби. |
| зъбат - зъбата, зъбато, мн. зъбати, прил. 1. Който има големи или издадени напред зъби. 2. Който е със зъбци. Зъбат нож. 3. Който има изда... |
| зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле... |
| зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена. |
| зъбест - зъбеста, зъбесто, мн. зъбести, прил. 1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби. 2. Който е с го... |
| зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан... |
| зъбла - мн. зъбли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби. |
| зъбльо - мн. зъбльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби. |
| зъбобол - само ед. Болка в зъб. |
| зъболекар - зъболекарят, зъболекаря, мн. зъболекари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог. |
| зъболекарка - мн. зъболекарки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка. |
| зъболекарски - зъболекарска, зъболекарско, мн. зъболекарски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболек... |
| зъболекарство - само ед. 1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология. 2. Занятие на зъболекар. |
| зъболечение - само ед. Лекуване на зъбите. |
| зъботехник - мн. зъботехници, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки. |
| зъботехника - само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки. |
| зъботехничка - мн. зъботехнички, ж. Жена зъботехник. |
| зъбчат - зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело. |
| зъбя се - зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв. 1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка. 2. За животно — показвам зъ... |
| зъзна - зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъзнал, несв. 1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката. 2... |
| зъл - зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е злобен, лош по характер. 2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед. 3. Който е... |
| зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му. |
| зън - междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето. |
| зървам - зървам, несв. и зърна, св.; кого/какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата. |
| зъркели - само мн. Пренебр. 1. Очи. Отваряй си зъркелите. 2. Очила. Загубих си зъркелите. |
| зърна - зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам. |
| зърнен - зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се и... |
| зърнест - зърнеста, зърнесто, мн. зърнести, прил. Който е като на зърна. |
| зърнист - зърниста, зърнисто, мн. зърнисти, прил. 1. Зърнест. 2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура. |