| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изтощавам - изтощаваш, несв. и изтощя, св.; какво/кого. 1. Изчерпвам докрай физическите или духовните сили. Тежката работа го изтощи напълно. ... |
| изтощителен - изтощителна, изтощително, мн. изтощителни, прил. Който изтощава. Изтощителен труд. Изтощителен ден. Изтощителни войни. |
| изтощя - изтощиш, мин. св. изтощих, мин. прич. изтощил, св. — вж. изтощавам. |
| изтрайвам - изтрайваш, несв. и изтрая, св. 1. Разг. Какво/кого. Понасям докрай, издържам, изтърпявам. Не зная как ще изтраем горещините. Едва ... |
| изтрая - изтраеш, мин. св. изтраях, мин. прич. изтраял, св. — вж. изтрайвам. |
| изтребвам - изтребваш, несв. и изтребя, св.; какво/кого. Унищожавам, убивам докрай всички или всичко. Изтребвам мравките. Изтребвам плевелите ... |
| изтребител - изтребителят, изтребителя, мн. изтребители, (два) изтребителя, м. 1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на пол... |
| изтребя - изтребиш, мин. св. изтребих, мин. прич. изтребил, св. - вж. изтребвам. |
| изтривам - изтриваш, несв. и изтрия, св. 1. Какво. Чрез триене почиствам, заличавам, изсушавам. Изтривам праха от шкафа. Изтривам си сълзите.... |
| изтрия - изтриеш, мин. св. изтрих, мин. прич. изтрил, св. — вж. изтривам. |
| изтръгвам - изтръгваш, несв. и изтръгна, св. 1. Какво. Със сила изваждам изцяло, с корена. Бурята изтръгнала дървото. С машини изтръгнаха дърв... |
| изтръгна - изтръгнеш, мин. св. изтръгнах, мин. прич. изтръгнал, св. — вж. изтръгвам. |
| изтръпвам - изтръпваш, несв. и изтръпна, св. 1. Схващам се, сковавам се, ставам безчувствен от болка, студ и др. Краката ми изтръпнаха от студ... |
| изтръпна - изтръпнеш, мин. св. изтръпнах, мин. прич. изтръпнал, св. — вж. изтръпвам. |
| изтупам - изтупаш, св. — вж. изтупвам. |
| изтупвам - изтупваш, несв. и изтупам, св. 1. Тупам един път или няколко пъти по един. Един камък изтупа след него. Една круша изтупа на земят... |
| изтупкам - изтупкаш, св. — вж. изтупквам. |
| изтупквам - изтупкваш, несв. и изтупкам, св. Тупкам един път или няколко пъти по един път. |
| изтуптя - изтуптиш, мин. св. изтуптях, мин. прич. изтуптял, св. — вж. изтуптявам. |
| изтуптявам - изтуптяваш, несв. и изтуптя, св. Туптя един път или няколко пъти по един път. Изтуптяха първите капки дъжд. Сърцето ми изтуптя сил... |
| изтъквам - изтъкваш, несв. и изтъкна, св.; какво. Извеждам на преден план, подчертавам. Изтъкнах това като основна причина. Изтъкнах ролята н... |
| изтъкна - изтъкнеш, мин. св. изтъкнах, мин. прич. изтъкнал, св. — вж. изтъквам. |
| изтълкувам - изтълкуваш, св.; какво. Обяснявам чрез тълкуване. Как ще изтълкуваш тези думи? |
| изтънчен - изтънчена, изтънчено, мн. изтънчени, прил. 1. Който е фин, изящен, изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери. 2. Който е напр... |
| изтърва - изтървеш, мин. св. изтървах, мин. прич. изтървал, св. — вж. изтървавам. |
| изтървавам - изтърваваш, несв. и изтърва, св. Разг. 1. Какво/кого. Неволно пускам, което държа, или не успявам да хвана, да задържа. Изтървавам... |
| изтървам - изтърваш, несв. Разг. Изтървавам. |
| изтъркам - изтъркаш, св. - вж. изтърквам. |
| изтърквам - изтъркваш, несв. и изтъркам, св.; какво. Изтривам. — изтърквам се/изтъркам се. 1. Изтривам се, износвам се. 2. Прен. Разг. Престав... |
| изтърпя - изтърпиш, мин. св. изтърпях, мин. прич. изтърпял, св. — вж. изтърпявам. |
| изтърпявам - изтърпяваш, несв. и изтърпя, св. 1. Какво/кого. Изтрайвам. Едва изтърпях болките. Трудно изтърпявам превземките й. 2. Какво. Излеж... |
| изтърсак - мн. изтърсаци, м. Разг. Последното от няколко деца в семейството. |
| изтърсвам - изтърсваш, несв. и изтърся, св.; какво. 1. Тръскам, за да падне нещо — прах и под.; тупам. Изтърсвам покривка. Изтърсвам одеяло. 2... |
| изтърся - изтърсиш, мин. св. изтърсих, мин. прич. изтърсил, св. — вж. изтърсвам. |
| изумителен - изумителна, изумително, мн. изумителни, прил. Който предизвиква изумление, удивление. Купих си изумителен пръстен. |
| изумруд - мн. изумруди, (два) изумруда, м. 1. Само ед. Прозрачен минерал със зелен цвят — скъпоценен камък. 2. Оформени късчета от този мине... |
| изумя - изумиш, мин. св. изумих, мин. прич. изумил, св. — вж. изумявам. |
| изумявам - изумяваш, несв. и изумя, св.; кого. Силно учудвам, удивлявам, поразявам. Изуми ме със жестокостта си. Изумяваше с начетеност и пам... |
| изуча - изучиш, мин. св. изучих, мин. прич. изучил, св. — вж. изучавам. |
| изучавам - изучаваш, несв. и изуча, св. 1. Какво. Получавам знания по някакъв предмет. Тази година ще изучаваме физика. Изучавам немски език.... |