| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| доставка - мн. доставки, ж. 1. Доставяне. Доставката на храна се забави. 2. Доставените стоки, продукти. |
| доставчик - мн. доставчици, м. Лице, което прави доставки; снабдител. |
| доставя - доставиш, мин. св. доставих, мин. прич. доставил, св. — вж. доставям. |
| доставям - доставяш, несв. и доставя, св.; какво. 1. Намирам, купувам и осигурявам нещо; снабдявам. Доставям въглища. 2. Прен. Предизвиквам п... |
| достатъчен - достатъчна, достатъчно, мн. достатъчни, прил. Който стига, който задоволява нуждите, необходимите условия и др. // нареч. достатъч... |
| достигам - достигаш, несв. и достигна, св. 1. Какво, до какво/до кого. Идвам, стигам до някакво място или до някакво предназначение. Достигна... |
| достигна - достигнеш, мин. св. достигнах, мин. прич. достигнал, се. — вж. достигам. |
| достижим - достижима, достижимо, мн. достижими, прил. Който може да бъде достигнат, постигнат. Достижима височина. Достижима работа. |
| достлук - само ед. Разг. Отношение на достове; приятелство. |
| достоверен - достоверна, достоверно, мн. достоверни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден,... |
| достоен - достойна, достойно, мн. достойни, прил. 1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек. 2. Който заслужава нещо... |
| достойнство - мн. достойнства, ср. 1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качества... |
| достояние - само ед. Нещо, което се притежава от всички, което е достъпно за всички, което се знае от всички. Стиховете му са достояние на нар... |
| дострашава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и дострашее ме, се.; безл. Внезапно ме обхваща страх. |
| дострашее ме - мин. св. достраша ме, мин. прич. дострашало ме, св. — вж. дострашава ме. |
| достъп - само ед. 1. Възможност за проникване някъде, включване в нещо, достигане до някого. Достъпът на деца е забранен. Ограничен е достъ... |
| достъпен - достъпна, достъпно, мн. достъпни, прил. 1. До който има достъп. Богатството изглеждаше достъпно. Галерията е достъпна за всеки. 2.... |
| досущ - нареч. Разг. Съвсем, напълно. Мъжът и досущ като нея приказва. |
| досърби ме - мин. св. досърбя ме, мин. прич. досърбяло ме, св. — вж. досърбява ме. |
| досърбява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досърби ме, св.; безл. Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме. |
| досягам - досягаш, несв. и досегна, св. 1. Какво/кого. Протягам напред ръка, за да осъществя допир, контакт; докосвам, допирам. Не мога да д... |
| дотам - нареч. 1. До място, за което се говори. И как стигнахте чак дотам? С какво се пътува дотам? 2. Във висока степен, в такава степен.... |
| дотация - мн. дотации, ж. Спец. Безвъзмездни суми, отпускани от държавата на отделни предприятия, учреждения и др. за покриване на част от р... |
| дотегна - дотегнеш, мин. св. дотегнах, мин. прич, дотегнал, св. — вж. дотягам. |
| дотежа - дотежиш, мин. св. дотежах, мин. прич. дотежал, св. — вж. дотежавам. |
| дотежавам - дотежаваш, несв. и дотежа, св. 1. На кого. Започвам да тежа при носене. Торбата му дотежа и той я пусна. 2. На кого. В тежест съм ... |
| дотогава - нареч. До определен минал или бъдеш момент. До изпитите има още един месец, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да уча. Дото... |
| дотолкова - нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното. |
| дотолкоз - нареч. Разг. Дотолкова. |
| дотрябва ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), св. 1. Внезапно изпитвам необходимост от нещо. Дотрябва ли ти нещо — обади се! 2. Пренебр. Не изпитва... |
| дотрябвам - дотрябваш, св.; на кого. Изведнъж ставам нужен, необходим. Дотрябвах на майка си в къщи. |
| дотук - нареч. 1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей. 2. До този момент, за който се говор... |
| дотука - нареч. Дотук. |
| дотъмнее ми - мин. св. дотъмня ми, мин. прич. дотъмняло ми, св. — вж. дотъмнява ми. |
| дотъмнява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и дотъмнее ми, св.; безл. 1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от... |
| дотърча - дотърчиш, мин. св. дотърчах, мин. прич. дотърчал, св. — вж. дотърчавам. |
| дотърчавам - дотърчаваш, несв. и дотърча, св. Разг. Пристигам някъде, търчейки; дотичвам. |
| дотътря - дотътриш, мин. св. дотътрих, мин. прич. дотътрил, св. — вж. дотътрям. |
| дотътрям - дотътряш, несв. и дотътря, св. 1. Какво/кого. Премествам, докарвам до определено място, тътрейки; довличам, домъквам. 2. Прен. Раз... |
| дотягам - дотягаш, несв. и дотегна, св.; на кого. Предизвиквам досада, скука у някого; омръзвам. Този разговор ми дотегна. |