| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| изчерпя - изчерпиш, мин. св. изчерпих, мин. прич. изчерпил, св. — вж. изчерпвам. |
| изчисление - мн. изчисления, ср. Пресмятане с математически действия. Правя изчисление. |
| изчислителен - изчислителна, изчислително, мн. изчислителни, прил. 1. Който се отнася до изчисление. Изчислителна работа. 2. Който извършва изчис... |
| изчисля - изчислиш, мин. св. изчислих, мин. прич. изчислил, св. — вж. изчислявам. |
| изчислявам - изчисляваш, несв. и изчисля, св.; какво. Пресмятам посредством математически действия. Изчислявам цената на изделието. Изчислявам ... |
| изчиствам - изчистваш, несв. и изчистя, св.; какво. 1. Правя чист. Изчистих апартамента. Изчистих обувките. 2. Отстранявам нещо ненужно или вр... |
| изчистя - изчистиш, мин. св. изчистих, мин. прич. изчистил, св. - вж. изчиствам. |
| изчукам - изчукаш, св. — вж. изчуквам. |
| изчуквам - изчукваш, несв. и изчукам, св. 1. Разг. По какво. Чукам един път. Нещо изчука в стаята над нас. 2. Какво. С чукане оформям, правя.... |
| изява - мн. изяви, ж. 1. Проява на творческия дух у човека. 2. Действие, дейност, чрез които се проявяват характер, способности. 3. Външна... |
| изявление - мн. изявления, ср. Публично изказване на отговорно лице по важен въпрос. Правя изявление. Президентът направи изявление, че страна... |
| изявя - изявиш, мин. св. изявих, мин. прич. изявил, св. — вж. изявявам. |
| изявявам - изявяваш, несв. и изявя, св.; какво. Проявявам, разкривам нещо вътрешно — възможности, ум и др. — изявявам се/изявя се. 1. Давам в... |
| изяждам - изяждаш, несв. и изям, св. 1. Какво. Ям докрай. Изядох си обяда. Изядох ябълката.2. Прен. Разг. Какво. Изхарчвам, изразходвам. Кол... |
| изям - изядеш, мин. св. изядох, мин. прич. изял, св. — вж. изяждам. |
| изясня - изясниш, мин. св. изясних, мин. прич. изяснил, св. — вж. изяснявам. |
| изяснявам - изясняваш, несв. и изясня, св.; какво. Правя ясен, обяснявам докрай. - изяснявам се/изясня се. 1. За небе, поглед, изражение - ста... |
| изящен - изящна, изящно, мн. изящни, прил. 1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан. Изящна девойка. Изящни ръце. Изящна статуетка. 2. За... |
| икебана - само ед. Японско изкуство за подреждане на цветя и клонки във ваза съобразно с определени правила и символи. Изучавам икебана. |
| икиндия - само ед. Диал. Времето привечер, преди залез слънце. Закусвам по икиндия. |
| икона - мн. икони, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на рел... |
| иконограф - мн. иконографи, м. Иконописец. |
| иконография - само ед. 1. Система от правила в изобразителното изкуство за изобразяване на лица и сюжетни сцени в даден тип култура. 2. Метод в ... |
| иконом - мн. икономи, м. 1. В миналото — домоуправител в голям частен дом. 2. Монах, управител на манастирско стопанство. 3. В църквата — т... |
| икономика - само ед. 1. Стопанската система на един обществен строй. 2. Стопанството на една страна. 3. Науката, която изучва отраслите на сто... |
| икономисам - икономисаш, св. — вж. икономисвам. |
| икономисвам - икономисваш, несв. и икономисам, св.; какво. Запазвам част от определените за изразходване средства, материали и др.; спестявам. Т... |
| икономист - мн. икономисти, м. 1. Специалист по икономика. Иска да стане икономист. 2. Прен. Остар. Пестелив човек. Той е голям икономист, не ... |
| икономистка - мн. икономистки, ж. Жена икономист. |
| икономичен - икономична, икономично, мн. икономични, прил. 1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня. 2. Който изразходва ми... |
| икономически - икономическа, икономическо, мн. икономически, прил. 1. Който се отнася до икономиката като стопанска система. Икономическа основа.... |
| икономия - мн. икономии, ж. 1. Икономисване. 2. Обикн. мн. Средства и материали в резултат от икономисване. |
| икономка - мн. икономки, ж. Жена иконом (в 1 знач.). |
| иконопис - иконописта, само ед., ж. Иконна живопис; зография. Уча иконопис. |
| иконописец - мн. иконописци, м. Художник на иконопис; зограф. |
| иконопоклонник - мн. иконопоклонници, м. Лице, което почита иконите. |
| иконостас - мн. иконостаси, (два) иконостаса, м. 1. Преграда между олтара и останалата част на православна църква, украсена с дърворезба и ико... |
| илач - мн. илачи, (два) илача, м. Разг. Лекарство, лек. |
| или - съюз. 1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно... |
| илик - мн. илици, (два) илика, м. Обшит прорез на дреха, в който влиза копче. |