| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| натупвам - натупваш, несв. и натупам, св.; кого. Тупам, колкото е необходимо, набивам. Натупа детето, защото беше непослушно. |
| натура - мн. натури, ж. 1. Природа, естество. 2. Човешки характер, темперамент. Лирична натура. 3. Действителност, естествена обстановка. Р... |
| натурален - натурална, натурално, мн. натурални, прил. 1. Естествен, природен, без подправяне. Натурална големина. Натурални продукти. Натурал... |
| натурализация - само ед. 1. Приемане на гражданство на чужда страна. 2. Усвояване начина на живот на друг народ. Местното население е подложено на... |
| натурализирам - натурализираш, несв. и св. Предоставям граждански права на чужденец. — натурализирам се. Приемам чуждо гражданство. |
| натурализъм - само ед. Спец. 1. Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността. 2. Философско течени... |
| натуралист - мн. натуралисти, м. 1. Естествоизпитател. 2. Последовател на натурализма. |
| натуризъм - само ед. Схващане за живот, близък до природата. |
| натурист - мн. натуристи, м. Привърженик на натуризма. |
| натурфилософ - мн. натурфилософи, м. Последовател на натурфилософията. |
| натурфилософия - само ед. Спец. Название на съществувалите до XIX в. философски учения за природата. // прил. натурфилософски, натурфилософска, нат... |
| натъжа - натъжиш, мин. св. натъжих, мин. прич. натъжил, св. — вж. натъжавам. |
| натъжавам - натъжаваш, несв. и натъжа, св.; кого. Причинявам тъга. Моето съобщение го натъжи. — натъжавам се/натъжа се. Ставам тъжен, опечаляв... |
| натъка - натъчеш, мин. св. натъках, мин. прич. натъкал, св. - вж. натъкавам. |
| натъкавам - натъкаваш, несв. и натъка, св.; какво. Тъка, колкото е необходимо. |
| натъквам - натъкваш, несв. и натъкна, св.; какво. Набождам, набивам. Натъкнаха го на кол. — натъквам се/ натъкна се. 1. На какво/на кого. Нео... |
| натъкмя - натъкмиш, мин. св. натъкмих, мин. прич. натъкмил, св. — вж. натъкмявам. |
| натъкмявам - натъкмяваш, несв. и натъкмя, св. Разг. 1. Какво/кого. Привеждам в ред, в готовност. Натъкмих стаята за гости. 2. Какво. Правя нещо... |
| натъкна - натъкнеш, мин. св. натъкнах, мин. прич. натъкнал, св. — вж. натъквам. |
| натъпквам - натъпкваш, несв. и натъпча, св. 1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа. 2. Кого/ ка... |
| натъпча - натъпчеш, мин. св. натъпках, мин. прич. натъпкал, св. — вж. натъпквам. |
| натъркалвам - натъркалваш, несв. и натъркалям, св.; какво/кого. Търкалям в достатъчна степен. — натъркалвам се/натъркалям се. Само мн. 1. Търкал... |
| натъркалям - натъркаляш, се. — еж. натъркалвам. |
| натъркам - натъркаш, св. - вж. натърквам. |
| натърквам - натъркваш, несв. и натъркам, св.; какво/кого, с какво. Натривам. Натърка лицето си със сняг. |
| натъртвам - натъртваш, несв. и натъртя, св. 1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих кол... |
| натъртен - натъртена, натъртено, мн. натъртени, прил. 1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове. 2. Прен. На който се набляга. //... |
| натъртя - натъртиш, мин. св. натъртих, мин. прич. натъртил, св. — вж. натъртвам. |
| натюрел - само ед. Естествена наклонност, дарба. |
| натюрморт - мн. натюрморти, (два) натюрморта, м. 1. Само ед. Изобразяване в близък план на природни предмети — цветя, плодове, риби, убит диве... |
| натягам - натягаш, несв. и натегна, св. 1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата. 2. Прен. Как... |
| натяквам - натякваш, несв. и натякна, св.; на кого, за какво. Постоянно укорявам някого, припомням за провинение. Стига си ми натяквала за то... |
| натякна - натякнеш, мин. св. натякнах, мин. прич. натякнал, св. — вж. натяквам. |
| натясно - нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно. • Хващам (някого) натясно. Поставям някого в затруднено положение, принуждавам... |
| наузрял - неузряла, неузряло, мн. неузрели, прил. Който не е узрял; въззелен. |
| наука - мн. науки, ж. 1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явления... |
| наум - нареч. В ума си, без да говоря или пиша, само мислено. Чети наум, за да не ми пречиш! • Идва ми наум нещо. Досещам се, спомням си,... |
| наумя - наумиш, мин. св. наумих, мин. прич. наумил, св. — вж. наумявам. |
| наумявам - наумяваш, несв. и наумя, св.; на кого. Припомням, напомням, наподобявам. Книгата ми наумява за една интересна случка. — наумявам с... |
| наустница - мн. наустници, ж. Църковна книга, която трябва да се знае наизуст; часослов. |