| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| канализирам - канализираш, несв. и св. ; какво. 1. Построявам канализация. 2. Укрепвам коритото на река, за да не се разлива. 3. Прен. Организир... |
| канап - мн. канапи, (два) канапа, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап. // същ. умал... |
| канапе - мн. канапета, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души. |
| канара - мн. канари, ж. 1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари. 2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара ч... |
| канарче - мн. канарчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез. |
| каната - мн. канати, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца. |
| кандардисам - кандардисаш, се. — вж. кандардисвам. |
| кандардисвам - кандардисваш, несв. и кандардисам, св. Разг. Кого. Убеждавам, придумвам. Кандардисаха я да не ходи толкова късно там. |
| кандарма - мн. кандарми, ж. Разг. Увещание, придумване, кандардисване. Големи кандърми бяха, докато се съгласи да живее на село. |
| кандела - само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината. |
| канделабър - мн. канделабри, (два) канделабъра, м. Свещник за няколко свещи или електрически лампи. |
| кандидат - мн. кандидати, м. 1. Лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на длъжност, на работа, в учебно заведение и др. Таз... |
| кандидат- - Съставна част на сложни думи със значение лице, което желае и прави постъпки да бъде избрано или назначено, напр. кандидат-депутат... |
| кандидатирам се - кандидатираш се, несв. и св.; за какво. Представям кандидатурата си да бъда избран. Кандидатира се за кмет. |
| кандидатка - мн. кандидатки, ж. Жена кандидат. |
| кандидатски - кандидатска, кандидатско, мн. кандидатски, прил. Който се отнася до кандидат. Кандидатски изпити. |
| кандидатствам - кандидатстваш, несв.: за какво, за какъв. 1. Представям кандидатурата си да бъда назначен, избран, одобрен. Кандидатствам за учите... |
| кандидатствувам - кандидатствуваш, несв. Кандидатствам. |
| кандидатура - мн. кандидатури, ж. Изявено желание и/или постъпки за заемане на място, пост (или за женитба). Подавам си кандидатурата. Оттеглям ... |
| кандило - мн. кандила, ср. 1. Подобен на чаша малък съд, в който има олио, лой, зехтин и потопен в него фитил и който се поставя да свети пр... |
| кандисам - кандисаш, св. — вж. кандисвам. |
| кандисвам - кандисваш, несв. и кандисам, св. Разг. 1. Скланям, съгласявам се. Кандиса да следва медицина. 2. Диал. Омръзва ми. Кандисах на лек... |
| канела - само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарст... |
| канибал - мн. канибали, м. Човек, който яде хора; човекоядец. |
| канибализъм - само ед. 1. Човекоядство. 2. Прен. Голяма жестокост, зверство. 3. Спец. Използване на себеподобните за храна, което е познато при ... |
| канкан - само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени. |
| канон - мн. канони, (два) канона, м, 1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволява... |
| канонада - мн. канонади, ж. 1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт. 2. Прен. Силен, оглушителен шум (от... |
| канонизация - само ед. 1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец. 2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон. |
| канонизирам - канонизираш, несв. и св.: кого/какво. Извършвам канонизация. |
| каноник - мн. каноници, м. 1. Специалист по църковно право. 2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала. 3. Прен. Пренебр. Лице,... |
| канонически - каноническа, каноническо, мн. канонически, прил. Който се отнася до канон или каноник. |
| кански - нареч. • Пищя кански. Пищя силно, про-низително. |
| кант - кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмнос... |
| кантар - мн. кантари, (два) кантара, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара. // същ. умал. кантарче, мн. кантарче... |
| кантата - мн. кантати, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части. |
| кантианство - само ед. Спец. Идеалистическо философско учение, създадено от Кант. |
| кантон - мн. кантони, (два) кантона, м. 1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач. 2. Административно-териториална... |
| кантонер - мн. кантонери, м. Пазач на железопътна линия или шосе. |
| кантонерка - мн. кантонерки, ж. Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка. |