буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
миялня - мн. миялни, ж. 1. Помещение, предназначено за миене на много хора едновременно. 2. Обособена част от кухненски блок в заведение за... |
мияч - мн. миячи, м. Работник, който мие (стълбища, под, съдове и др.). |
миячен - миячна, миячно, мн. миячни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. • Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за м... |
миячка - мн. миячки, ж. Жена мияч. |
млад - млада, младо, мн. млади, прил. 1. Който не е роден отдавна; неголям по възраст. Млад човек. Млада жена. 2. Който е израсъл малко. ... |
младеж - мн. младежи, м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж. |
младенец - мн. младенци, м. 1. Новороденият Христос. Мадоната с младенеца. 2. Малко дете, бебе, новородено. Спи като младенец. // прил. младе... |
младея - младееш, мин. св. младях, мин. прич. младял, несв. 1. Ставам млад, подмладявам се. 2. Изглеждам млад за годините си. Въпреки петде... |
младина - мн. младини, ж. Разг. Обикн. мн. Младост. • На младини. По време на младостта, на млади години. |
младограматик - мн. младограматици, м. Спец. Представител и привърженик на младограматическата школа в езикознанието. // прил. младограматически, ... |
младоженец - мн. младоженци, м. Човек, който сега се жени или малко след женитбата. // прил. младоженски, младоженска, младоженско, мн. младоже... |
младоженка - мн. младоженки, ж. Жена, която сега се омъжва или малко след сватбата. |
младок - мн. младоци, м. 1. Разг. Млад човек. 2. Диал. Младо дръвче или издънка. |
младолик - младолика, младолико, мн. младолики, прил. Който е с младо лице и изглежда по-млад, отколкото е. |
младост - младостта, само ед., ж. 1. Възраст след детството до зрелите години. 2. Качество на млад. • Не е в първа младост. Не е много млад. |
младши - младша, младше, мн. младши, прил. По-долен в служебното положение, с по-нисък чин. Младши офицер. Младши сержант. |
млат - млатът, млата, мн. млатове, (два) млата, м. Диал. Голям железен чук. |
млатя - млатиш, мин. св. млатих, мин. прич. млатил, несв. Разг. Какво/кого. Бия, удрям, блъскам. |
млекар - млекарят, млекаря, мн. млекари, м. Лице, което произвежда и/или продава мляко. // прил. млекарски, млекарска, млекарско, мн. млека... |
млекарка - мн. млекарки, ж. Жена млекар. |
млекарница - мн. млекарници, ж. Заведение, в което се продава мляко. |
млекарство - само ед. Занятие на млекар. |
млеко - мн. млека, ср. Мляко. |
млекопитаещо - мн. млекопитаещи, ср. Животно, което храни малките си с мляко; бозайник. |
млечен - млечна, млечно, мн. млечни, прил. 1. Който е получен от мляко или съдържа мляко. Млечни продукти. 2. Който има цвят на мляко или е... |
млечница - само ед. 1. Диал. Ястие от мляко с ориз. 2. Вид ядлива гъба. |
мливар - мливарят, мливаря, мн. мливари, м. Диал. Лице, което е закарало мливо на мелница. // прил. мливарски, мливарска, мливарско, мн. мл... |
мливо - само ед. Диал. Зърнени храни, които са за смилане. |
млин - млинът, млина, мн. млинове, (два) млина, м. Диал. Баница. |
млък - междум. Мълчи! Млъквай! Не говори! |
млъквам - млъкваш, несв. и млъкна, св. Спирам да говоря или да издавам шум. Воденицата млъкна. Детето млъкна. |
млъкна - млъкнеш, мин. св. млъкнах, мин. прич. млъкнал, св. — вж. млъквам. |
мляко - мн. млека, ср. 1. Хранителна течност с бял цвят, отделяна от женски бозайници или жени, които скоро са родили, за кърмене на малки... |
млясвам - млясваш, несв. и млясна, св. Еднократно или поединично мляскам. |
мляскам - мляскаш, несв. 1. При хранене издавам особен шум с езика и устните, дъвча шумно. 2. Кого. Целувам шумно някого. Мляска я по бузата... |
млясна - млеснеш, мин. св. мляснах, мин. прич. мляснал, св. — вж. млясвам. |
мнемоника - само ед. Съвкупност от правила и начини за лесно и бързо запомняне на някакви сведения. // прил. мнемоничен, мнемонична, мнемоничн... |
мнение - мн. мнения, ср. 1. Възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос. 2. Преценка, оценка. Какво е мнението ти за приятелката ми? • О... |
мним - мнима, мнимо, мн. мними, прил. Привиден, въображаем; лъжлив, престорен, фалшив. Мнима опасност. Мним болен. |
мнителен - мнителна, мнително, мн. мнителни, прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. Мнителен човек. // същ. м... |