| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| кубче - мн. кубчета, ср. 1. Малък куб. 2. Всяко малко тяло с форма на куб. Кубчета с картинки за игра. • Кубчето на Рубик. Специално напра... |
| куверт - мн. куверти, (два) куверта, м. 1. Прибори за хранене на един човек, подредени на маса. Сложи още един куверт. 2. Определено меню з... |
| куверта - мн. куверти, ж. 1. Палуба на параход. Излизам на кувертата. 2. Разг. Покривка за легло. |
| кувертюра - мн. кувертюри, ж. Покривка за легло. |
| кудкудяк - междум. За наподобяване на характерен вик на кокошка, обикн. след снасяне на яйце. |
| кудкудякам - кудкудякаш, несв. 1. За кокошка — надавам характерни викове, обикн. след снасяне на яйце. 2. Прен. Разг. Пренебр. За жени — говоря... |
| кудкудяча - кудкудячиш, мин. св. кудкудячих, мин. прич. кудкудячил, несв. Кудкудякам. |
| кука - мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на зак... |
| кукам - кукаш, несв. За кукувица — издавам характерни звуци. // същ. кукане, ср. |
| куквам - кукваш, несв. и кукна, св. 1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше. 2. Започвам... |
| кукер - мн. кукери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница. // прил. кукерски, кукерска, кукерско, мн. кукерски. • Като кукер... |
| кукла - мн. кукли, ж. 1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. Играя на кукли. 2. Такива фигури, привързани с конци, ... |
| кукленски - кукленска, кукленско, мн. кукленски, прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска хубост. Кукленска коса. |
| кукна - кукнеш, мин. св. кукнах, мин. прич. кукнал, св. — вж. куквам. |
| куков - кукова, куково, мн. кукови, прил. • На куково лято. Никога. Ще си получиш парите на куково лято. |
| куковден - само ед. Кукеровден; ден, в който ходят кукери. |
| кукувам - кукуваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама. |
| кукувица - мн. кукувици, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. Кукувица кука на зелена... |
| кукумявка - мн. кукумявки, ж. 1. Нощна граблива птица с бухлата глава и големи очи, която издава характерен вик. 2. Прен. Разг. Пренебр. Грозн... |
| кукуригам - кукуригаш, несв. За петел — издавам пронизителен вик. // същ. кукуригане, ср. |
| кукуригвам - кукуригваш, несв. и кукуригна, св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път. |
| кукуригна - кукуригнеш, мин. св. кукуригнах, мин. прич. кукуригнал, св. — вж. кукуригвам. |
| кукуригу - междум. За наподобяване вик на петел. |
| кукуруз - само ед. Диал. Царевица. |
| кукуряк - мн. кукуряци, (два) кукуряка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове. • Като кукуряк. Весел, бодър, изправен. |
| кула - мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сгра... |
| кулинария - само ед. Изкуство за приготвяне на храна. Много е добра в кулинарията. // прил. кулинарен, кулинарна, кулинарно, мн. кулинарни. Ку... |
| кулиса - мн. кулиси, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена. • Зад кулисите. Тайно, скрито (действам). |
| кулминационен - кулминационна, кулминационно, мн. кулминационни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точк... |
| кулминация - само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата. |
| кулоари - кулоар, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи. // прил.... |
| култ - култът, култа, мн. култове, (два) култа, м. 1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Апол... |
| култиватор - мн. култиватори, (два) култиватора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата. |
| култивирам - култивираш, несв. и св.; какво. 1. Развъждам, приспособявам. Култивирам маслини. 2. Развивам, насаждам (навици, качества на характ... |
| култура - мн. култури, ж. 1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Д... |
| културен - културна, културно, мн. културни, прил. 1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. Културно равнище.. Култ... |
| културолог - мн. културолози, м. Учен, който работи в областта на културологията. |
| културология - само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото. |
| културтрегер - мн. културтрегери, м. Носител на дадена култура. |
| кум - кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой... |