| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| епитроп - мн. епитропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел. |
| епицентър - мн. епицентрове, (два) епицентъра, м. 1. Спец. Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, я... |
| епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |
| епически - епическа, епическо, мн. епически, прил. Който се отнася до епос. |
| еполети - само мн. Парадни офицерски пагони с ресни. |
| епопея - мн. епопеи, ж. 1. Спец. Голяма стихотворна творба за историческо събитие с изключително значение за даден народ. 2. Спец. Голямо п... |
| епос - само ед. Спец. 1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма. 2.... |
| епоха - мн. епохи, ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха... |
| епохален - епохална, епохално, мн. епохални, прил. Който е толкова важен, значителен, че може да състави епоха. Епохални събития. |
| епруветка - мн. епруветки, ж. Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания. • Бебе в епруветка. Спец. В медицин... |
| ер - ерът, ера, мн. ерове, (два) ера, м. Спец. В езикознанието — название на буквите ъ и ь. // прил. еров, ерова, ерово, мн. ерови. Еро... |
| ера - мн. ери. 1. Събитие, момент от който започва летоброене: първата олимиада - 776 г пр. Хр.,основаването на Рим през 753 г. пр. Хр.,... |
| ербап - прил., неизм. Разг. Сръчен, способен, оперен. Ербап човек. Ербап жена. |
| ерген - мн. ергени, м. Разг. 1. Момък на възраст за женене. Вече е ерген. 2. Неженен мъж. Стар ерген. Остана ерген. // същ. умал. ергенче,... |
| ергенея се - ергенееш се, мин. св. ергенях се, мин. прич. ергенял се, несв. Разг. Заживявам като ерген (в 1 знач.). Почна да се ергенее. |
| ергенувам - ергенуваш, несв. Разг. Ерген съм, не се женя. Колко смяташ още да ергенуваш? |
| ерго - нареч. Следователно, значи, и така. |
| ергономия - само ед. Спец. Наука за създаване на добри условия за труд чрез правилно и целесъобразно използване на оръдията на труда и работна... |
| ерекция - само ед. Набъбване, изправяне на орган вследствие на мускулно напрежение или увеличен приток на кръв. Ерекция на половия член. |
| ерес - ереста, мн. ереси, ж. 1. Отклонение от догмите, проповядвани от официалната църква. 2. Прен. Разг. Отклонение от общоприетите, оби... |
| еретик - мн. еретици, м. Последовател на ерес. |
| еретичен - еретична, еретично, мн. еретични, прил. Който се отнася до ерес и до еретик. |
| еретически - еретическа, еретическо, мн. еретически, прил. Еретичен. |
| ерзац - мн. ерзаци, (два) ерзаца, м. Непълноценен заместител. Задоволява се с ерзаци. Ерзацпродукт. |
| еритроцити - само мн. Спец. Червените кръвни телца, които съдържат хемоглобин. Увеличени еритроцити. |
| еркер - мн. еркери, (два) еркера, м. Издадена част от горен етаж на сграда, обикн. с прозорци. // прил. еркерен, еркерна, еркерно, мн. ерк... |
| ерогенен - ерогенна, ерогенно, мн. ерогенни, прил. Който предизвиква полово възбуждане. Ерогенни зони. |
| еродирам - еродираш, несв. и св. Ерозирам. |
| ерозирам - ерозираш, несв. и св. 1. Какво. Подлагам на ерозия. 2. Разрушавам се от ерозия. 3. Прен. За чувства, отношения — постепенно из-лин... |
| ерозия - само ед. 1. Пълно или частично разрушение на повърхността на нещо (почва, скала, метал и др.) под влияние на външна среда. Ерозия ... |
| еротизъм - само ед. Еротика. |
| еротика - само ед. Чувственост, съсредоточаване на вниманието към половия живот, сексуалните желания и тяхното изобразяване. // прил. еротич... |
| еротоман - мн. еротомани, м. Лице, което страда от еротомания. |
| еротомания - само ед. Болезнено увлечение по еротиката. |
| ерудиран - ерудирана, ерудирано, мн. ерудирани, прил. Който има ерудиция. Ерудиран учен. // същ. ерудираност, ерудираността, ж. |
| ерудиция - само ед. Начетеност, задълбочени познания в някоя научна област, в областта на литературата, изкуството, културата. Голяма ерудици... |
| еруптивен - еруптивна, еруптивно, мн. еруптивни. прил. Който има вулканичен произход. Еруптивни скали. |
| ерупция - само ед. Изригване на вулкан. |
| есе - мн. есета, ср. Спец. В литературознанието — съчинение по литературен, културен, философски или друг въпрос, което не се придържа с... |
| есеист - мн. есеисти, м. Автор на есета. |