| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| минувач - мн. минувачи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините. |
| минувачка - мн. минувачки, ж. Жена минувач. |
| минус - мн. минуси, (два) минуса, м. 1. Тире (—) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус ... |
| минута - мн. минути, ж. 1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди. 2. Кратък период о... |
| миньор - мн. миньори, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар. // прил. миньорски, миньорска, миньорско, мн. миньорски. Миньорска ла... |
| миньорен - миньорна, миньорно, мн. миньорни, м. Минорен. |
| миньорство - само ед. Занятие на миньор. |
| миокард - само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда. |
| миокардит - само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард). |
| миоцен - само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера. |
| мир - мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в ми... |
| мира - само ед. Благовонна смола, получавана от някои тропични дървета, която се употребява в медицината и в парфюмерията. |
| мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени... |
| мирен - мирна, мирно, мн. мирни, прил. 1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно. 2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен съ... |
| миризлив - миризлива, миризливо, мн. миризливи, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи. |
| миризма - мн. миризми, ж. 1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на пече... |
| мирис - само ед. 1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм. 2. Миризма. |
| мириша - миришеш, мин. св., мирисах, мин. прич. мирисал, несв. 1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно. 2. Какво. Улавям миризма. Мириша... |
| мирно - нареч. 1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно. 2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание. |
| миро - само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди. |
| миров - мирова, мирово, мн. мирови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем. ... |
| мироглед - мн. мирогледи, (два) мирогледа, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед. // прил. мирогледен, мирогледна,... |
| мироздание - мн. мироздания, ср. Свят (в 1 знач.). |
| миролюбец - мн. миролюбци, м. Лице, което се стреми към запазване на мира. |
| миролюбив - миролюбива, миролюбиво, мн. миролюбиви, прил. Който е обхванат от миролюбив. Българският народ е миролюбив. // същ. миролюбйвост, ... |
| миролюбие - само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения. |
| миролюбка - мн. миролюбки, ж. Жена миролюбец. |
| миропомажа - миропомажеш, мин. св. миропомазах, мин. прич. миропомазал, св. - вж. миропомазвам. |
| миропомазан - миропомазана, миропомазано, мн. миропомазани, прил. 1. Остар. Пратен или посочен от бога. 2. Прен. Предопределен за нещо, избран. |
| миропомазвам - миропомазваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам. |
| миросам - миросаш, св. — вж. миросвам. |
| миросвам - миросваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно. |
| миротворец - мн. миротворци, м. Лице, което способства за поддържане на мира и за премахване на войната. // прил. миротворски, миротвор-ска, ми... |
| мирски - мирска, мирско, мн. мирски, прил. Остар. Светски, за разлика от църковен. Мирското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов.... |
| мирт - миртът, мирта, мн. миртове, (два) мирта, м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовт... |
| мирта - мн. мирти, ж. Мирт. |
| мирувам - мируваш, несв. Стоя или седя мирно; кротувам. |
| миря се - мириш се, мин. св. мирих се, мин. прич. мирил се, несв. Разг. 1. Помирявам се с някого. 2. Утешавам се. |
| мирянин - мн. миряни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек. // прил. мирянски, мирянска, мирянско, мн. мирянски. Мирянски... |
| мирянка - мн. мирянки, ж. Жена мирянин. |