| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| дъхав - дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач.); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки. // същ. дъхавост, дъх... |
| дъхам - дъхаш, несв. 1. Издишвам по посока на някого. Често ми дъха, за да видя дали мирише на алкохол. 2. Мириша. Дъхам на роза. Дъхам на... |
| дъхвам - дъхваш, несв. и дъхна, св. Дъхам веднъж или поединично, с прекъсвания. Ако не си пушил, защо не ми дъхнеш. |
| дъхна - дъхнеш, мин. св. дъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. дъхвам. |
| дъщеря - мн. дъщери, ж. 1. Дете момиче по отношение на родителите си. 2. Прен. Жена по отношение на родина, народ. |
| дюбел - мн. дюбели, (два) дюбела, м. Пластмасова втулка с вътрешна резба, която се монтира в отвор, дупка и служи за закрепване на носеща ... |
| дюдюкам - дюдюкаш, несв. 1. Свиря суета. 2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам. |
| дюза - мн. дюзи, ж. 1. Отвор за пропускане и регулиране на преминаващи газове, изпарения и др. 2. Конусовидна тръба за вкарване на пара, ... |
| дюим - дюимът, дюима, мн. дюимове, (два) дюима, м. Мярка за дължина, равна на 2,54 см. // прил. дюимов, дюимова, дюимово, мн. дюзимови. |
| дюлгер - мн. дюлгери, м. Дюлгерин. |
| дюлгерин - мн. дюлгери, м. Строител зидар. // прил. дюлгерски, дюлгерска, дюлгерско. мн. дюлгерски. |
| дюна - мн. дюни, ж. Обикн. мн. Естествен пясъчен хълм в пустиня, край брега на море и другаде. |
| дюстабан - само ед. Разг. Плоско стъпало на човешки крак. |
| дюшек - мн. дюшеци, (два) дюшека, м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между пружината на легло и чаршафа). |
| дюшеме - мн. дюшемета, ср. Дъсчен под. |
| дявам - дяваш, несв. и дяна, св. Разг. 1. Какво. Слагам, поставям, турям. Къде дяна ключа? 2. Какво. Прахосвам. Къде дяна толкова пари? — ... |
| дявол - мн. дяволи, (два) дявола, м. 1. Според религиите представи — антипод на Бога, въплъщение на злото; сатана. 2. Разг. Хитрец, измамн... |
| дяволит - дяволита, дяволито, мн. дяволити, прил. 1. Който умее да се шегува, често се закача; хитър, закачлив, остроумен. Дяволита мома. 2.... |
| дяволия - мн. дяволии, ж. 1. Хитрина, шега, закачка. 2. Нещо странно, непознато, неизвестно или трудноразбираемо. Тая дяволия не иска да пиш... |
| дяволувам - дяволуваш, несв. Разг. Проявявам се като дявол (във 2 знач.); хитрувам. |
| дяволщина - мн. дяволщини, ж. Остар. Дяволия. |
| дядо - мн. дядовци и деди, ср. 1. С мн. дядовци. Мъж по отношение на своите внуци. Моят дядо беше учител. 2. С мн. дядовци. Стар човек; с... |
| дякон - мн. дякони, м. Спец. Църковен служител — помощник на свещеник, който участва в службата, но няма право сам да извършва богослужени... |
| дялам - дялаш, несв.; какво. С помощта на инструменти отделям постепенно частици от някакъв материал, за да му придам желаната форма. Дяла... |
| дялвам - дялваш, несв. и дялна, св. Дялам веднъж. |
| дялна - делнеш, мин. св. дялнах, мин. прич. дялнал, св. — вж. дялвам. |
| дяна - денеш, мин. св. дянах, мин. прич. дянал, св. — вж. дявам. |
| е - част. 1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация. Както си вървеше пред мене, изведнъж се об... |
| еба - ебеш, ебах, ебал. Разг. Грубо. Извършвам полов акт. // същ. ебане, мн. ебанета. |
| ебонит - само ед. Твърда гума, получавана при вулканизацията на каучук със сяра, която се използва като изолационен материал. // прил. ебон... |
| евакуация - мн. евакуации, ж. Временно преместване на хора, ценности, дейности от един район в друг поради опасност от военни действия или при... |
| евакуирам - евакуираш, несв. и св.; какво/кого. Извършвам евакуация. — евакуирам се. Сам себе си евакуирам. През последното лято на войната се... |
| евала - междум. Разг. За изразяване на възхищение, доволство, уважение или признание. |
| евангелие - само ед. Част от Новия завет на Библията, съдържаща разкази за живота и учението на Исус Христос. // прил. евангелски, евангелска,... |
| евангелизъм - само ед. Християнско учение на протестантите, което изхожда само от текстовете на евангелието. |
| евангелист - мн. евангелисти, м. 1. Всеки един от четиримата съставители на евангелието. 2. Лице, което изповядва евангелизма. // прил. евангел... |
| евангелистка - мн. евангелистки, ж. Жена евангелист (във 2 знач.). |
| евентуален - евентуална, евентуално, мн. евентуални, прил. Възможен при определени обстоятелства; вероятен, предполагаем, допустим. Той е евент... |
| евин - евина, евино, мн. евини, прил. Който се отнася до Ева — първата жена според библейската легенда. • В евино облекло. Ирон. За жена ... |
| евкалипт - мн. евкалипти, (два) евкалипта, м. Вечнозелено широколистно тропическо дърво, което може да достига до гигантски размери. // прил.... |