| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| минимизирам - минимизираш, несв. и св.; какво. Свеждам до минимум; намалявам, съкращавам. |
| минимум - само ед. 1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум. 2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания. |
| минипола - мн. миниполи, ж. Много къса пола, минижуп. |
| минирам - минираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост. 2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минира... |
| министерски - министерска, министерско, мн. министерски, прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост. • Министерски съв... |
| министерствам - министерстваш, несв. и св. 1. Работя като министър. 2. Прен. Разг. Стремя се да ръководя, да командвам. |
| министерство - мн. министерства, ср. 1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство н... |
| министерствувам - министерствуваш, несв. и св. Министерствам. |
| министерша - мн. министерши, ж. Разг. Съпруга на министър. |
| министър - мн. министри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи. • Министър без портф... |
| министър-председател - министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; пр... |
| миниум - само ед. Миний. |
| миномет - мн. миномети, (два) миномета, м. Минохвъргачка. // прил. минометен, минометна, минометно, мн. минометни. Минометна стрелба. |
| миноносец - мн. миноносци, (два) миноносеца, м. Малък военен кораб със силно торпедно въоръжение. |
| минор - само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев. |
| минорат - само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява. |
| минорен - минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. М... |
| минотавър - мн. минотаври, (два) минотавъра, м. 1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик. 2. Прен. Алчен, ненаситен човек. |
| минохвъргач - мн. минохвъргачи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка. |
| минохвъргачка - мн. минохвъргачки, ж. Оръдие за стрелба с мини. |
| минувач - мн. минувачи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините. |
| минувачка - мн. минувачки, ж. Жена минувач. |
| минус - мн. минуси, (два) минуса, м. 1. Тире (—) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус ... |
| минута - мн. минути, ж. 1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди. 2. Кратък период о... |
| миньор - мн. миньори, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар. // прил. миньорски, миньорска, миньорско, мн. миньорски. Миньорска ла... |
| миньорен - миньорна, миньорно, мн. миньорни, м. Минорен. |
| миньорство - само ед. Занятие на миньор. |
| миокард - само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда. |
| миокардит - само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард). |
| миоцен - само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера. |
| мир - мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в ми... |
| мира - само ед. Благовонна смола, получавана от някои тропични дървета, която се употребява в медицината и в парфюмерията. |
| мираж - мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображени... |
| мирен - мирна, мирно, мн. мирни, прил. 1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно. 2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен съ... |
| миризлив - миризлива, миризливо, мн. миризливи, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи. |
| миризма - мн. миризми, ж. 1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на пече... |
| мирис - само ед. 1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм. 2. Миризма. |
| мириша - миришеш, мин. св., мирисах, мин. прич. мирисал, несв. 1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно. 2. Какво. Улавям миризма. Мириша... |
| мирно - нареч. 1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно. 2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание. |
| миро - само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди. |