буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
надзървам - надзърваш, несв. и надзърна, св. Надзъртам еднократно или поединично. |
надзърна - надзърнеш, мин. св. надзърнах, мин. прич. надзърнал, св. — вж. надзървам. |
надзъртам - надзърташ, несв. Надничам отвисоко, отгоре или отстрани; внимателно и предпазливо гледам. Надзъртам през оградата в чуждия двор. |
надигам - надигаш, несв. и надигна, св.; какво. Вдигам, издигам, местя нагоре. Надигам края на килима. — надигам се/ надигна се. 1. Гордея с... |
надигна - надигнеш, мин. св. надигнах, мин. прич. надигнал, св. — вж. надигам. |
надигравам - надиграваш, несв. и надиграя, св.; кого. Играя по-добре от някого, побеждавам в игра някого. Отборът на България надигра съперници... |
надиграя - надиграеш, мин. св. надиграх, мин. прич. надиграл, св. — вж. надигравам. |
надипля - надиплиш, мин. св. надиплих, мин. прич. надиплил, св. — вж. надиплям. |
надиплям - надипляш, несв. и.надипля, св.; какво. 1. Сгъвам материя или дрехи на дипли. 2. Сгъвам внимателно дрехи. |
надирам - надираш, несв. и надера, св.; какво. 1. Дера достатъчно количество от нещо. 2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с ... |
надире - нареч. Разг. Назад. |
надкласов - надкласова, надкласово, мн. надкласови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов. |
надколенен - надколенна, надколенно, мн. надколенни, прил. Който е разположен над коляното. |
надкоремен - надкоремна, надкоремно, мн. надкоремни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област. |
надкостница - само ед. Съединителна тъкан, която покрива костта. |
надлежен - надлежна, надлежно, мн. надлежни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки. |
надлез - мн. надлези, (два) надлеза, м. Пътно съоръжение за преминаване над железопътни линии или пътища. |
надлъгвам - надлъгваш, несв. и надлъжа, св.; кого. Лъжа някого повече, отколкото той мене; лъжа повече от някого. Надлъгах го. — надлъгвам се/... |
надлъж - нареч. По дължината, по направление на дългата страна. Надлъж и нашир. |
надлъжа - надлъжеш, мин. св. надлъгах, мин. прич. надлъгал, св. — вж. надлъгвам. |
надлъжен - надлъжна, надлъжно, мн. надлъжни, прил. Който е по дългата страна. Надлъжно сечение. |
надменен - надменна, надменно, мн. надменни, прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка. // нареч. надменно. Държа се надменно. // същ.... |
надмина - надминеш, мин. св. надминах, мин. прич. надминал, св. — вж. надминавам. |
надминавам - надминаваш, несв. и надмина, се.; кого/какво. 1. Изпреварвам някого или нещо, постигам по-добри резултати. Но пътя надмина две кол... |
надмогвам - надмогваш, несв. и надмогна,св.; какво/ кого. Преодолявам, надделявам, надвивам. Надмогнах страха си. |
надмогна - надмогнеш, мин. св. надмогнах, мин. прич. надмогнал, св. - вж. надмогвам. |
надморски - надморска, надморско, мн. надморски, прил. Който е разположен над равнището на морето. Надморска височина. |
надмощие - само ед. По-голяма сила у някого, по-голяма мощ; превъзходство. Имам надмощие. |
надниквам - надникваш, несв. и надникна, се. Надничам еднократно или поединично, за късо време. |
надникна - надникнеш, мин. св. надникнах, мин. прич. надникнал, св. — вж. надниквам. |
надница - мн. надници, ж. Възнаграждение, което се дава за еднодневен труд. Искам по-голяма надница. |
надничам - надничаш, несв. 1. Гледам тайно, скришом през малък отвор или пролука; надзъртам. Надничам през рамото му в книгата, която чете. 2... |
надничар - надничарят, надничаря, мн. надничари, м. Лице, което работи на надница и ежедневно получава възнаграждението си. // прил. надничар... |
надничарка - мн. надничарки, ж. Жена надничар. |
наднормен - наднормена, наднормено, мн. наднормени, прил. Който надвишава нормата. Наднормено тегло. |
надоблачен - надоблачна, надоблачно, мн. над-облачни, прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство. |
надовлека - надовлечеш, мин. св. надовлякох, мин. прич. надовлякъл, св. — вж. надовличам. |
надовличам - надовличаш, несв. и надовлека, св.; какво. Довличам в голямо количество, много, доста. Водата надовлече изкъртени дървета. |
надой - надоят, надоя, мн. надои, (два) надоя, м. Количеството надоено мляко. Среден годишен надой от крава. |
надойвам - надойваш, несв. Надоявам. |