буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
кукуригвам - кукуригваш, несв. и кукуригна, св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път. |
кукуригна - кукуригнеш, мин. св. кукуригнах, мин. прич. кукуригнал, св. — вж. кукуригвам. |
кукуригу - междум. За наподобяване вик на петел. |
кукуруз - само ед. Диал. Царевица. |
кукуряк - мн. кукуряци, (два) кукуряка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове. • Като кукуряк. Весел, бодър, изправен. |
кула - мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сгра... |
кулинария - само ед. Изкуство за приготвяне на храна. Много е добра в кулинарията. // прил. кулинарен, кулинарна, кулинарно, мн. кулинарни. Ку... |
кулиса - мн. кулиси, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена. • Зад кулисите. Тайно, скрито (действам). |
кулминационен - кулминационна, кулминационно, мн. кулминационни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точк... |
кулминация - само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата. |
кулоари - кулоар, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи. // прил.... |
култ - култът, култа, мн. култове, (два) култа, м. 1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Апол... |
култиватор - мн. култиватори, (два) култиватора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата. |
култивирам - култивираш, несв. и св.; какво. 1. Развъждам, приспособявам. Култивирам маслини. 2. Развивам, насаждам (навици, качества на характ... |
култура - мн. култури, ж. 1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Д... |
културен - културна, културно, мн. културни, прил. 1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. Културно равнище.. Култ... |
културолог - мн. културолози, м. Учен, който работи в областта на културологията. |
културология - само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото. |
културтрегер - мн. културтрегери, м. Носител на дадена култура. |
кум - кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой... |
кума - мн. куми, ж. Жена, която венчава; кръстница. |
кумец - мн. кумци, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости. |
кумир - мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и ... |
кумис - само ед. Питие от ферментирало ко-билешко мляко, разпространено в Централна Азия. |
кумица - мн. кумици, ж. Жена на кумец. |
кумувам - кумуваш, несв.; на кого. Изпълнявам роля на кум по време на сватба. // същ. кумуване, ср. |
куп - купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м. 1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обик... |
купа - мн. купи. ж. 1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа. 2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като наград... |
купе - мн. купета, ср. 1. Помещение във влак, отделено и предназначено за няколко пътници. Купе за пушачи. Влизам в купето. Празно купе. ... |
купел - мн. купели, (два) купела, м. Голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение. |
купешки - купешка, купешко, мн. купешки, прил. Разг. Който е купен, а не домашно направен. Купешки сапун. • Купешки думи. Предвзети или чужд... |
куплет - мн. куплети, (два) куплета, м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. Стихотво... |
купол - мн. куполи, (два) купола, м. 1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма. 2. Вътрешна част на полу... |
куполовиден - куполовидна, куполовидно, мн. куполовидни. прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив. |
купом - нареч. Остар. На куп, заедно, групово. Дойдоха купом. |
купон - мн. купони, (два) купона, м. 1. Отрязък от ценни книжа. 2. Отрязък от карта или картонче, което дава право за закупуване на опреде... |
купувам - купуваш, несв. и купя, св. 1. Какво. Получавам като собственост срещу пари или срещу друго разменно средство. Купувам вила на море... |
купувач - мн. купувачи, м. Човек, който купува. Няма купувач за къщата. В магазина има няколко купувачи. |
купувачка - мн. купувачки, ж. Жена купувач. |
купчина - мн. купчини, ж. 1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст. 2. Натрупани един върху друг множество предмети, ка... |