| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| козни - само мн. Остар. Тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола. |
| козунак - мн. козунаци, (два) козунака, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пе... |
| козя се - козиш се, мин. св. козих се, мин. прич. козил се, несв. За коза — раждам яре. Козата се кози всяка година с по три ярета. |
| кой - коя, кое, мн. кои, въпр. мест. 1. Като същ., само ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без о... |
| кой-годе - коя-годе, кое-годе, мн. кои-годе, неопр. мест. — вж. годе. |
| който - вин. за лице когото, дат. за лице остар. комуто, която, което, мн. които, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено опр... |
| кок - кокът, кока, мн. кокове, (два) кока, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок... |
| кока - само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин. |
| кока-кола - мн. кока-коли, ж. 1. Само ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола. 2. Порция от това питие.... |
| кокаин - само ед. 1. Спец. В химията - алкалоид, извличан от храста кока, който има наркотично действие и се употребява в медицината. 2. То... |
| кокал - мн. кокали, (два) кокала, м. Разг. 1. Кост. Боли ме кокалът на крака. 2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което... |
| кокалест - кокалеста, кокалесто, мн, кокалести, прил. Който е с едри и по-изпъкнали кости. Кокалеста жена. Кокалесто лице. |
| кокалче - мн. кокалчета, ср. 1. Малък кокал (в 1 знач.). 2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца. 3... |
| кокарда - мн. кокарди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка. |
| кокетен - кокетна, кокетно, мн. кокетни, прил. 1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка. 2. Който съдържа ил... |
| кокетирам - кокетираш, несв. и св.; с кого/с какво. 1. С държанието си се стремя да спечеля благоразположението на някого, обикн. с власт. 2. ... |
| кокетка - мн. кокетки, ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса. |
| кокетнича - кокетничиш, мин. св. кокетничих, мин. прич. кокетничил, несв.; с кого. 1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи е всички мъже. 2... |
| коки - само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни. |
| кокили - само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера. |
| кокиче - мн. кокичета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг. • Блатно кокиче. Диворастящо растение с по-дребни и... |
| кокичка - мн. кокички, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички. |
| коклюш - само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш. |
| кокона - мн. кокони, ж. Разг. Пренебр. 1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона. 2. Капризен, придир... |
| кокоря - кокориш, мин. св. кокорих, мин. прич. кокорил, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх). — кокоря се. 1. Гледам с... |
| кокосов - кокосова, кокосово, мн. кокосови, прил. Който се получава от кокосовата палма или от плодовете и. Кокосово мляко. • Кокосова палма... |
| кокоши - кокоша, кокоше, мн. кокоши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния. • Кокоши... |
| кокошинка - мн. кокошинки, ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка. |
| кокошка - мн. кокошки, ж. 1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка год... |
| кокошкар - кокошкарят, кокошкаря, мн. кокошкари, м. Крадец на дребно. // прил. кокошкарски, кокошкарска, кокошкарско, мн. кокошкарски. Кокошк... |
| кокс - коксът, кокса, само ед., м. Твърдо сивочерно гориво с висока калоричност, добивано от черни каменни въглища. |
| коксувам - коксуваш, несв.; какво. Обработвам каменни въглища, за да добия кокс. |
| коктейл - мн. коктейли, (два) коктейла, м. 1. Смес от няколко вида алкохолни питиета със захар, плодове и др. Ще ти направя коктейл от джин ... |
| кол - колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земят... |
| кола - мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга и... |
| колабирам - колабираш, несв. и св. Губя съзнание, получавам припадък. |
| колаген - само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите. |
| колаж - мн. колажи, (два) колажа, м. 1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др. 2. Съединяване на кинокартини, на части от р... |
| колай - колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая. |
| колан - мн. колани, (два) колана, м. 1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на п... |