| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| метро - мн. метра, ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро. |
| метроном - мн. метрономи, (два) метронома, м. Спец. Механичен уред с махало, който отмерва равномерни тактове при определяне на темпото в муз... |
| метрополитен - мн. метрополитени, (два) метрополитена, м. Метро. |
| метрополия - мн. метрополии, ж. 1. Държава по отношение на нейните колонии или подчинени територии. 2. Главен град по отношение на провинцията. |
| метър - мн. метри, (два) метра, м. 1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра. 2. Предмет ... |
| мех - мехът, меха, мн. мехове, (два) меха, м. Мях. |
| механа - мн. механи, ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница. |
| механджийка - мн. механджийки, ж. Жена механджия; кръчмарка. |
| механджия - мн. механджии, м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар. |
| механизатор - мн. механизатори, м. 1. Специалист по механизация. 2. Лице, което обслужва селскостопанска техника. |
| механизаторка - мн. механизаторки, ж. Жена механизатор. |
| механизация - мн. механизации, ж. Заместване на физически труд с машинен. Механизация на селското стопанство. |
| механизирам - механизираш, несв. и св.; какво. 1. Замествам физически труд с машинен. Механизирам производството. 2. Правя механичен някакъв про... |
| механизъм - мн. механизми, (два) механизъма, м. 1. Вътрешно устройство на машина или апарат; елементите, които ги задвижват. 2. Система от нор... |
| механик - мн. механици, м. Специалист по механика, който поддържа работния цикъл при машините. |
| механика - само ед. Спец. 1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението. 2. Отрасъл на техниката, който се... |
| механичен - механична, механично, мн. механични, прил. 1. Който се основава на механиката. 2. Който е машинизиран. 3. Прен. Който се извършва ... |
| мехлем - мн. мехлеми, (два) мехлема, м. Лекарствен препарат във вид на каша за мазане; крем, вазелин, помада. |
| мехур - мн. мехури, (два) мехура, м. 1. Обвита с ципа телесна кухина, която е изпълнена с течност. Пикочен мехур. 2. Кълбовидна подкожна к... |
| мецана - мн. мецани, ж. 1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана. ... |
| мецанин - мн. мецанини, (два) мецанина, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж. |
| меценат - мн. меценати, м. Богат покровител на науката и изкуството. Театрален меценат.// прил. меценатски, меценатска, меценатско, мн. меце... |
| меценатство - само ед. Покровителство над науката и изкуството. |
| мецосопран - мн. мецосопрани, м. 1. Женски певчески глас, среден по височина между сопран и контраалт. 2. Певица с такъв глас. // прил. мецосоп... |
| мецосопрано - мн. мецосопрани, ср. Мецосопран. |
| меч - мечът, меча, мн. мечове, (два) меча, м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож. • Вадя меч. Започвам въ... |
| мече - мн. мечета. 1. Дете на мечка. Мечката роди три мечета. 2. Прен. Разг. Покрит с козина валяк за боядисване. |
| мечешки - мечешка, мечешко, мн. мечешки, прил. 1. Който се отнася до мечка или и принадлежи; мечи. 2. Получен от мечка. Мечешка мас. • Мечеш... |
| мечи - меча, мечо и мече, мн. мечи, прил. Мечешки. • Мечо грозде. Тревисто растение. • Меча стъпка. Растение девесил. |
| мечка - мн. мечки, ж. 1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина. 2. Прен. Тромав, едър човек. 3. Разг. Среда от хляб, в която е по... |
| мечкар - мечкарят, мечкаря, мн. мечкари, м. Човек, който води опитомена мечка и я кара да играе. // прил. мечкарски, мечкарска, мечкарско, ... |
| мечкарка - мн. мечкарки, ж. Жена мечкар. |
| мечкарство - само ед. Занятие на мечкар. |
| мечок - мн. мечоци, (два) мечока, м. Мъжка мечка; медун. |
| мечоносец - мн. мечоносци, м. 1. Истор. Воин, въоръжен с меч. 2. Морска риба, чиято горна челюст е удължена в подобен на меч израстък; риба ме... |
| мечта - мн. мечти, ж. 1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя. 2. Предметът на желанията и стремежите. 3. П... |
| мечтател - мечтателят, мечтателя, мн. мечтатели, м. Човек, който обича да мечтае. // прил. мечтателски, мечтателска, мечтателско, мн. мечтате... |
| мечтателен - мечтателна, мечтателно, мн. мечтателни, прил. 1. Който е склонен към мечтаене. 2. Който изразява мечти. Мечтателен поглед. 3. Койт... |
| мечтателка - мн. мечтателки, ж. Жена мечтател. |
| мечтателство - само ед. Качество или проява на мечтател. |