буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
арат - (рус. арат от монг.)Скотовъдец, пастир в Монголия. |
араукария - (по собств. геогр. Arauсо, местност в Чили)Бот. Вид големи иглолистни дървета, подобни на бор, от Южна Америка, Австралия, Нова Гв... |
арахнид - (фр. arachnide по гр. arachne 'паяк' + -ид)Зоол. Паякообразно насекомо. |
арахнология - (по гр. arachne 'паяк' + -логия)Зоол. Дял от зоологията, изучаващ паяците и паякообразните. |
арбалет - мн. арбалети, (два) арбалета.Старинно ръчно стрелково оръжие - лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата. |
арбеска - мн. арабески.1. В изкуството - украса,орнамент от геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския ст... |
арбитраж - мн. арбитражи, (два) арбитража.Разрешение на спорни въпроси от арбитри.// прил. арбитражен, арбитражна, арбитражно, мн, арбитражни... |
арбитрален - (фр. arbitral от лат. arbitralis)Книж. Според личното мнение; самоволен, произволен. |
арбитрарен - (лат. arbitrarius)Юр. Произволен. |
арбитър - мн. арбитри.1. Специално избрано лице за разрешаване на спорни въпроси; посредник.2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени ... |
арборикултура - (по лат. arbor 'дърво' + култура)Книж. Лесовъдство. |
аргат - мн. аргати.Остар. Наемен земеделски работник; ратай. |
аргатин - мн. аргати.Аргат. |
аргатувам - аргатуваш.Работя като аргат. |
арго - В езикознанието - таен език на съсловие, на социална група. |
аргон - Химичен елемент - газ без цвят и миризма, който се съдържа във въздуха и се използва в електрическите и луминисцентните лампи. |
аргонавт - мн. аргонавти.В старогръцката митология - моряци, които с кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златн... |
арготизъм - (фр. argotisme по argot 'арго')Език. Думи от тайните говори (арго), предимно на крадците и скитниците. |
аргумент - мн.аргументи, (два) аргумента.1. Основание, довод, доказателство.2. В математиката - независима променлива величина, от чието изме... |
аргументация - 1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране.2. Съвкупност, система от аргументи, при разсъждение. |
аргументирам - аргументираш.Привеждам аргументи; обосновавам. - аргументирам се. Обосновавам се с аргументи.// същ. аргументиране. |
Аргус - (по гр. собств. Argous)1. Мит. В гръцката митология - стоок пазач великан, който никога не затварял всичките си очи.2. Прен. Бдите... |
ареал - мн. ареали, (два) ареала.Област, в чиито граници са разпространени определени видове растения, животни, езикови явления. |
арена - мн. арени.1. Кръгла площадка в средата на цирк, където се изпълнява програмата.2. Прен. Област и място на дейност и изява; поприще... |
аренда - мн. аренди.1. Отдаване на недвижим имот за временно ползване срещу наем.2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия и... |
арендатор - мн. арендатори.Лице, което взема и използва недвижим имот под аренда. |
арендувам - арендуваш.Вземам под аренда.// същ. арендуване. |
ареография - (нем. Areographie по собств. гр. Ares 'Марс' + -графия)Астрон. Описание на планетата Марс. |
ареола - (фр. areole по лат. areola 'малка повърхност')1. Мед. Червено кръгче около пъпка на гърда, около рана и под.2. Астрон. С... |
ареопаг - (лат.areopagus от гр. Areiopagos по Areios 'Аресов' + pagos 'хълм')1. Ист. Върховен съд в древна Атина, който ... |
арест - мн. арести, (два) ареста.1. Задържане на лице под стража.2. Помещение, в което държат под стража. |
арестант - мн. арестанти.Лице, което се намира под арест; затворник.// прил. арестантски, арестантска, арестантско, мн. арестантски. |
арестувам - арестуваш.Поставям под арест; затварям, запирам. |
Ариадна - (гр. собств. Ariadne)Мит. Дъщеря на критския цар Минос, която спасила митичния герой Тезей, като му дала кълбо, с помощта на чиято... |
арианство - (по собств. Arius)Рел. Една от големите ереси в християнската църква (IV-VI в.), създадена от александрийския презвитер Арий и отр... |
аривизъм - (фр. arrivisme по arriver 'успявам')Книж. Силна амбиция. |
ариден - (лат. aridus 'сух')Агр. Сух, безплоден, пустинен. |
ариегард - Войскова част, която е оставена след главните сили, за да ги охранява.// прил. ариегарден. |
Ариел - (евр. ariely 'божи лъв')Мит. Добър въздушен дух в средновековните западноевропейски митове. |
ариергард - (фр. arriere-garde по arriere 'отзад' + garde 'охрана')Воен. Войскова част, охраняваща тила на войската при ма... |