| буква--ис--ал - Намерени са 31861 думи от търсенето |
|---|
| забързам - забързаш, св. — вж. забързвам. |
| забързан - забързана, забързано, мн. забързани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки. |
| забързано - нареч. Бързо, припряно, нетърпеливо. |
| забързвам - забързваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам. - забързвам се/забързам се. Забързвам припряно. |
| забъркам - забъркаш, св. — вж. забърквам. |
| забъркан - забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва д... |
| забъркано - нареч. Объркано, неясно; смутено. |
| забърквам - забъркваш, несв. и забъркам, св. 1. Започвам да бъркам, да пъхам ръката си някъде, в нещо. Забърка във всичките си джобове. 2. Зап... |
| забърсвам - забърсваш, несв. и забърша, св. 1. Какво. Започвам да бърша. 2. Какво. Бърша леко, избърсвам. Забърсвам праха от мебелите. |
| забърша - забършеш, мин. св. забърсах, мин. прич. забърсал, св. — вж. забърсвам. |
| забягвам - забягваш, несв. и забягна, св. Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради разли... |
| забягна - забегнеш, мин. св. забягнах, мин. прич. забягнал, св. — вж. забягвам. |
| завайкам - завайкаш, св. — вж. завайквам. |
| завайквам - завайкваш, несв. и завайкам, св. Започвам да вайкам. — завайквам се/завайкам се. Започвам да се вайкам. |
| завален - завадена, завадено, мн. завалени, прил. За език, говор — неправилен, с чужд акцент. Говори завален български език. |
| завалено - нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено. |
| завалия - неизм., мн. завалии, прил. Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен. |
| заваля - завалиш, мин. св. завадих, мин. прич. завадил, св. — вж. завалявам. |
| завалявам - заваляваш, несв. и заваля, св. 1. За дъжд, сняг, град и под. — започвам да валя. Заваля силен дъжд. 2. Прен. Само мн. Започваме да... |
| заварвам - заварваш, несв. и заваря, св. 1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости. 2. Кого. Сварвам деца от предишен брак... |
| завардвам - завардваш, несв. и завардя, св. 1. Какво/кого. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките. 2. Какво. Заемам някакв... |
| завардя - завардиш, мин. св. завардих, мин. прич. завардил, св. — вж. завардвам. |
| завардям - завардяш, несв. Завардвам. |
| заварен - заварена, заварено, мн. заварени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • За... |
| завареник - мн. завареници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
| завареница - мн. завареници, ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
| заварка - мн. заварки, ж. 1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка. 2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварка... |
| заварчик - мн. заварчици, м. Работник, който прави заварки. |
| заваря - завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам. |
| заварявам - заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво. Започвам да варя. |
| завебувам - завербуваш, несв. и св:, кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел. |
| заведа - заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. завеждам. |
| заведение - мн. заведения, ср. 1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведен... |
| завеждам - завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само... |
| завеждащ - завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. С... |
| завера - само ед. Истор. 1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи. 2. Тайна въст... |
| заверка - мн. заверки, ж. Заверяване. Заверка на документ. |
| заверя - завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св. — вж. заверявам. |
| заверявам - заверяваш, несв. и заверя, св. 1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ. 2. Какво. За студент — получавам ... |
| завеса - мн. завеси, ж. 1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане... |